Находката е действително уникална не само защото до момента по българските земи никога не е откриван надпис от пергамент от първи век след Христа, но и защото разчитането на старогръцките букви би дало информация за самоличността на мъртвеца, какво послание са отправили траките към него и към някое от своите божества. 

Наред с това надписът показва, че погребаният и хората, които са го изпратили - тракийци вероятно от племето беси, са били образовани, за да могат да четат и да пишат на старогръцки казва ръководителят на разкопките доц. д-р Костадин Кисьов.

Той и колегите му са намерили уникалния глинен съд в основата на Голямата могила. Разкопките там текат от близо месец и до момента археолозите са разкрили общо четири погребения. Уникалното откритие с надписа дошло с разкриването на мъжкия гроб № 4, който е на кота "нула", тоест на дълбочина 12 метра от върха на Голямата могила. 

"Това е първият гроб, който е най-рано издигнат. Върху него е изградена малка могила с диаметър 6 метра и височина 2 метра. Самият гроб представлява правоъгълна яма, вкопана в скалата под основния терен, с размери 2 метра на 1,50 метра и дълбочина 0,60 метра", казва доц.д-р Костадин Кисьов. 

На дъното на ямата бил открит пласт от около 30 см от въглени, а и самите стени на гроба били опушени, от което се прави изводът, че трупът е бил изгорен в гроба.

"След като мъртвият е изгорен, в ямата са поставени гробните дарове. Те се състояха от: пет глинени съда и един малък железен връх от копие. Открихме малък железен цинт от сандалите му. Само той се е запазил от пламъците, защото беше в периферията. Съдовете датират погребението от първи век след Христа -около 80-90 година след Христа", обяснява ръководителят на разкопките. 

По думите на доц. д-р Костадин Кисьов най-уникалната находка е глинен балсамарий, върху чието дъно и външни стени са открити надписи.

"Но надписите не са направени специално и не са гравирани. Нашата изненада бе голяма, защото видяхме надпис, направен с мастило. И то в негатив, тоест, буквите са обърнати обратно. Другото интересно е, че надписът е в хоризонтални редове и всички букви са абсолютно еднакви като размери", показва надписа върху глинения съд доц. Кисьов. 

След внимателен оглед на съда археолозите забелязали, че на дъното му има отпечатък от пергамент. Така специалистите правят най-разумното предположение, а именно, че балсамарият бил завит с пергамент, мастилените букви от който се отпечатали огледално върху глинените стени на съдината. Заради това една част от надписите са хоризонтални редове, а друга част са отвесни. Тоест, буквите са се отпечатали върху глиненият съд по местата, където пергаментът е бил прегънат, за да бъде увит около погребалния дар.

Пергаментът бил използван и в древен Египет, в древна Гърция и по-късно в Рим и представлява обработен от свинска кожа лист, върху който древните са писали с мастило. Мастилото пък са правели от сажди и от естествени багрила. 2000 години по-късно от пергамента няма и следа, но мастиленото послание от него се е запазило, за да бъде открито и разчетено в наши дни.