Първите, които са открити в България напук на твърденията, че у нас ги няма. Обявиха ги проф. Рангел Гюров и д-р Харизан Харизанов от департамент "Природни науки" на Нов български университет.
Точиците, които поискахме да видим, ги донесе д-р Харизанов, те са негово притежание.
Най-големият диамант е дарен на университета и е в касата му. Една от черните точици се е загубила, други са изпратени за анализ в лаборатории в Белгия, Русия и САЩ. Потвърдено е, че са диаманти, казват двамата.
От доста време тяхното откритие се оспорва, не се признава, в други случаи се казва, че може да има само единични находки.
Микроелмазчетата са открити от Харизанов в скали, наречени еклогити. Обикновено диаманти се откриват в кимбърлитови скали, каквито у нас засега не са намирани. В стари платформи, някъде дълбоко под земята ни, може да има кимбърлити, но досега никой не ги е засякъл.
Никъде по повърхността не са открити елмази от кимбърлити. Иначе би било много хубаво, казва професорът.
Харизанов пък допуска, че в Дунавската равнина, но на дълбоко, може да има погребани кимбърлитови скали. Но не е сигурно, само хипотеза.
Интересът им към търсачеството се е породил от съобщения за намерени диаманти в едни скали, които не са кимбърлит , на границата между Ангола и Заир. Обикновено диамантите са в кимбърлити, но се намират и в еклогити. Това вече е доказано, разказва проф. Гюров.
В Канада се добиват и ювелирни диаманти от еклогити, включва се и Харизанов. "Нашата съседка Гърция обяви, че има намерени диаманти в еклогити. По този повод д-р Харизанов се насочи към Ардино, към село Светулка.
Логично е, ако в тези гръцки скали, близко до нашата граница, са открити диаманти, да ги има и в тази част на България, разказва Гюров. Харизанов е разбил около 4-5 тона камъни еклогити, за да извади тези точици диаманти, като демонстрираните в Гърция.
Двамата са разказвали в медиите за своите диаманти трошички, но досега криели мястото, където са ги намерили, както сега не казват къде продължават да издирват елмази. Досега не са ги показвали за снимка.
Така че, ако нашите геолози не знаят за диаманти, намерени в еклогити, това е техен проблем. Ако в "Гугъл" напишете диаманти и еклогити, ще видите къде ги има. Но това са първите диаманти, които са намирани в нашите земи. Няма такива данни доказани досега, а само слухове. Ако някой се съмнява, то може да поеме към село Светулка, да пренася камъни с колата си, колко коли строши, обръща се той към Харизанов, и после да ги раздроби, дава съвет професорът.
Самият откривател казва, че и други хора са намирали диаманти в този район. Местни хора. Той самият се е водел от наличието на червен пироп, вид гранат, смята се, че той съпътства скъпоценния камък или пък е пътеводител към него.
И двамата като че вече нямат интерес към Светулка. Харизанов се насочва към други еклогити в България, за да търси диаманти. "Еклогити има и в Стара планина, освен в Родопите". Естествено, няма да изследват всичко, що е еклогит, тъй като имало индикации къде може да бъдат открити елмази.
Намерените при село Светулка нямат друга стойност освен научна. Не представляват интерес и за добив на промишлени диаманти. Защо тогава ги търси и на други места, питаме.
Искаме да докажем нещо, казва Харизанов и пак се позовава на Канада, където от еклогитните скали са добивани и ювелирни диаманти, макар и не като тези, които се откриват в кимбърлитите. И Харизанов се надява в скалите на България да открие, макар и малки, но прозрачни и чисти диаманти.
А колкото до кимбърлитите в общността на професионалните търсачи на златни находища се говори, че при проучване на жълтия метал между Родопите и Пирин, в местността Бабяк, са открити индикации, че може да има диаманти.
Диаманти преди години са търсени от около златните мини при река Огоста и дъщерна на "Юромакс рисорсис" фирма. Имаше съобщения в медиите, че фирмата ще прави сондажи за диаманти. Не са открити обаче.
Двамата учени от Нов български университет казват, че България е страната с най-голямо разнообразие на ахати и ясписи.
Харизанов, който е издал и книга за ахатите, е описал находищата им - от бреговете на Дунав, през Средна гора до Родопите. Казва, че най-уникалното разнообразие е в Кърджалийско. Около село Широко поле целият район е пълен с ахати и ясписи, има ги при село Пчелари, близко до Татул и Перперикон. Съжалява, че не сме започнали разработването им през XVIII-XIX век, когато го е стартирала Германия. Тогава не е имало масов добив и нашите скъпоценни камъни са щели да бъдат ценени.
Защото сега Бразилия добива за 1 ден ахати, колкото са нашите находища. Но пък българските са с уникално разнообразие, настоява още той.
Халцедоните, които имаме в изобилие (те са силициев двуокис) пък, ако не за бижутерски цели, можело да бъдат използвани за направа на най-различни видове стъкла и за фотоволтаици, това е огромен запас.
Професор Гюров вади от стъклен шкаф опализирано дърво. Просто опалът е изместил органичната материя и е приел формата на дървото. Харизанов заявява, че го занимава проблемът точно как неорганичната материя замества органичната и приема формата й. Както е с това дърво, което вече е опал, но е запазило формата си.
Професорът е видял, че в селата Пчелари и Долно Черковище зидовете на хората са направени от опали - по 1-2 метра дебели.
Тези опали не са за бижутерия, не са ювелирни, но пък, ако се разкопаело надълбоко можело да изскочат и благородни опали. "Опал без игра на светлината, както и опализирани организми и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородния опал няколко цвята се наблюдават едновременно. Разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите", пише в "Уикипедия".
Вадиш олово за 50 ст., когато можеш да продадеш друза (образувание от различни кристали и полиметали върху една основа) за 500 евро у нас, а в чужбина - с още една нула отгоре. Учените показват една такава друза от кристали и галенит (оловен сулфит).
Добивали са олово от тези неща, вадят ги, трошат ги. Показват друго такова образувание, но с цинков сулфит. Скъпоценни са, казва професор Гюров. Има прозрачни зелени, кафяви. Мисля, че само в България ги има. Разменял съм ги в музеи в Португалия, не вярват, че ги има. Това е добито в Родопите. 1 парче струва 30, 50, 100 евро, а добивате цинк за 20 стотинки. Находищата ни не са стратегически използвани, уникални са и може да се изваждат друзи и да се продават. И казват, че това е бизнес, който може да докара много повече пари, отколкото извличането на метала.