Съдът съобрази, че в Изборния кодекс и в три решения на Централната избирателна комисия, детайлно и изчерпателно са уредени редът и начинът за извършване на проверката на подписка за независим кандидат за народен представител, отразяване на резултатите от нея и предаването им от териториалното звено на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" при МРРБ на съответната РИК. Никъде не е предоставена възможност на заинтересованите лица, на самите избирателни комисии, в това число и на Централната избирателна комисия за допълнителна поименна проверка на избирателите по подписката, проверяване на контролни или пълни извадки и други подобни методи за контрол върху териториалните звена на ГРАО.
Съдът прие за неоснователни и възраженията за допуснати от РИК и ЦИК ограничения на правото на Инициативния комитет на достъп до административната преписка. Представляващият комитета е бил уведомен за постановеното решение за заличаване на регистрацията и е имал възможност в срока за обжалване да предяви правото си на запознаване с протокола, съдържащ резултатите от проверката на ГРАО, като неразделна част от решението на РИК. Той не го е упражнил, поради което не може да се позовава на нарушение на процесуалните му права на информираност. Не е използвал и новата възможност за присъствие на наблюдатели на заседанията на ЦИК, приета с изменението на ИК от месец февруари на 2013 година с цел обезпечаване на принципа на достъпност, публичност и прозрачност.
След обстоен анализ на представените по делото доказателства и нормативната уредба съставът на Върховния административен съд отхвърли подадената жалба.