Отец Василий Шаган с трогателни коментари от бежанския център за украинци във Варна

Отец Василий Шаган ежедневно споделя новини от Центъра за бежанци от Украйна, разположен в Спортна зала, видя Varna24.bg.

Публикуваме информацията и снимките, споделени в профила на свещеника във фейсбук, без редакторска намеса. 

"От бежанския център във Варна днес - 07.03:

Шестчленно семейство от Харкив. От ракетните удари са се криели в бомбоубежище. Когато са излезли след поредната атака видяли, че къщата им е срутена до основи. Трима от четиримата възрастни са лекари. Терапевт. Анестезиолог. Майката на децата е ревматолог. Две момичета. 13 и 6 години. Бащата на децата, седмият човек остана в Харкив. ТЪРСИМ КВАРТИРА.

Историите са много, мастилото няма да ни стигне".

"От бежанския център във Варна днес - 06.03.

- Моля да ме извините, но мъжът ми е военен и ми звъни от фронта, трябва да вдигна.

- Питам две малки момичета къде е майка им. Отговарят, тя е военен офицер, затова не можа да напусне. Изпрати ни сами с познати.

- На мен ми е нужно жилище с интернет, ако е възможно. Единствено аз мога да работя сега. Мъжът ми е на фронта. Моята работа е онлайн. Ако аз не работя, няма да има с какво да живеем.

- Да , съгласна съм да ми намерите някаква работа. Аз съм маникюристка.

- Отче, благословете. Вече едва издържаме (от доброволци).

- Ако може да ми дадете нещо шоколадово. Може би така ще се успокои детето.

-Урааа! Намериха се още 40 места за настаняване (от доброволци).

- Целият ми свят рухна. Объркана съм....

И подобни запитвания, кратки изказвания и истории има страшно много. Хората са в шок. Някои не осъзнават докрай какво им се е случило. Мнозина мислят, че всичко това скоро ще свърши и ще се върнат по домовете си.

Дай, Боже!

Днес приятно се изненадах от един познат, вече доброволец, руснак. Бяха оборудвали в бежанския център детски кът. За да могат децата да се отлепят от майките, докато те оформят документи и чакат да бъдат настанени. Отнема понякога много време.

Така, скъпи приятели, започва великият пост. Явно тази година ще имаме много живи уроци.

Дано ги научим.

Ще ги научим. Вярвам.

Бог иска да ни прости - да ни изправи. Нека и ние да пожелаем да се изправим. Да се променим. За това е поста.

Простено-простете".

"5 март-  От бежанския център във Варна днес:

- Вие свещеник ли сте? Благословете!

- Ние вече сме настанени и аз бих искала да идвам, да помагам в някой манастир или в храма, в който служите...

- Отче, дъщеря ми много рисува. Мога ли да Ви помоля за моливи и хартия. Така ще има занимание.

- Ние тръгнахме много бързо и нищо не успяхме да вземем. Можете ли да ми осигурите долно бельо?

- Кучето ни е много болно. Чудим се как издържа пътя. Не можахме да го оставим.

- Как ли е баща ми? Той остана в Одеса сам с гледачка. Ако не беше детето щях да остана, но трябваше да спасявам детето.

- Второто ми дете е инвалид и има специални нужди. Моля да ми помогнете.

- Моля ако може някаква количка. Не издържам вече да го нося (детето) на рьце. Боли ме кръста.

Уроци, Уроци.

Варненци показват човещина и съпричастност..."