©

Това сочи национално проучване на НЦИОМ, в което - само ден след земетресението от 22 май, е зададен въпросът "В случай на земетресение как ще постъпите, за да сте в безопасност?".

Основните източници на информация за развитие на ситуацията в случай на земетресение, според интервюираните, са: телевизиите (посочени 46%), радиостанциите (26%) и Интернет (14%).

От телевизиите предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите.

Радиото е основен източник на информация предимно за хората на възраст между 50 и 59 години, както и за жителите на големите градове.

Интернет е предпочитан от хората на възраст под 50 години, от високообразованите и от заможните.

За 7% от интервюираните основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати.

Най-слаба информираност сред населението се регистрира, когато става дума за институциите, от които хората следва да търсят помощ при земетресение.

26% признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7% твърдят, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.

Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение.

Институциите на местната власт са първите, за които хората се сещат. Това твърдят 22%. На местната власт разчитат най-възрастните, нискообразованите, представителите на етническите малцинства, бедните хора и жителите на малките градове и селата.

На единния европейски телефон 112 за спешни и аварийни обаждания биха позвънили 19%, а 17% биха потърсили Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР. Други 11% твърдят, че биха търсили помощ от МВР, без да уточняват име на дирекция или служба във ведомството.

Високообразованите, хората на възрас

АНКЕТА: Коя медия се справи най-добре по време на силното земетресение преди няколко седмици? Интернет Телевизия Радио