Осъждат на смърт чрез разстрел пиян бивш състезател, убил 4 деца и 2 жени на спирка в Хасково

На 10 октомври 1981 г. 33-годишният Цветан Братанов в пияно състояние помита с ладата на брат си Емил четири деца, слизащи от автобуса на спирката до Руската гимназия в Хасково. Жертви на нелепата катастрофа са 9-годишните Марияна, Йорданка, Петя и Антония. Край тях издъхва и 52-годишната Минка Димова, а 77-годишната й свекърва Йорданка Чонкова умира малко по-късно в поликлиниката.

Трагичният инцидент шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е сред най-коментираните теми в кафенетата, вкъщи, на работа. Създава се обществено мнение, което настоява за смъртна присъда. Появяват се подписки от трудови колективи, работници, учители, шофьори. Дори юристите са раздвоени по спорния казус.

Заместник окръжен прокурор по това време е Савка Стоянова. Тя изготвя и обвинителния акт срещу Цветан. Предявява му обвинение в умишлено убийство по хулигански подбуди, при доказването му се предвижда смъртна присъда. За убийство по непредпазливост наказателният закон предвижда наказание до 15 г. затвор. 

Шумният процес започва на 24 ноември 1981 г. (Забележете – само месец и половина след трагедията) Състав на хасковския окръжен съд прекратява обвинението в предумишлено убийство и го подвежда под отговорност по чл. 123 от НК /за убийство по непредпазливост/. Типичен случай на непредпазливо деяние, пишат магистратите в мотивите си.

Тяхното решение е отменено от Върховния съд на 28 декември 1981 г. Те дават указания обвинението срещу Цветан да бъде за предумишлено убийство.

Въпреки протеста на адвокатите делото да не се гледа в Хасково заради създаденото обществено настроение, процесът се насрочва там за 27 януари следващата година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отвод. Напрежението расте.

Публичният процес се провежда на 2 февруари 1982 г. от съдебен състав с председател Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов.

Процесът продължава три дни. На 5 февруари 1982 г. хасковският окръжен съд признава Цветан Братанов за виновен в предумишлено убийство по хулигански подбуди и го осъжда на смърт. Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отвод, но не е е бил приет/, подписва с особено мнение. Той пише: "Не съм съгласен с квалификацията. Намираме се пред типичен случай на непредпазливо деяние.“

Председателят на съдебният състав е юрист, а съдебните заседатели – граждани. В случая тяхното становище натежава, не без натиска на общественото мнение. Но не само обществената позиция решава присъдата. Тя е обжалвана пред върховния съд. Върховните магистрати оставят без уважение жалбата и потвърждават присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 г.

Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година. 34-годишният Цветан Братанов е разстрелян в парцела на Пазарджишкия затвор на градските гробища. Брат му Емил излежава присъдата си и е освободен, но скоро след това умира.

Лекият автомобил е "Лада 1600“ с регистрационен номер ХГ 15-60. Зад волана й е 33-годишният Цветан Братанов – бивш състезател по мотоциклетизъм и автомобилизъм. Направената проба за алкохол показва 2,53 промила. До него е приятелят му Николай Кавалджиев, а на задната седалка – Петър Петров и 29-годишният брат на шофьора – Емил Братанов. Ладата е собственост именно на Емил, който също е бил състезател по мотоциклетизъм и автомобилизъм.

Данните са от Държавен архив Хасково, където все още се съхранява папката с делото. Процесът, и особено смъртната присъда, провокират спорове между юристите и до днес.