Ранкова е осъдила прокуратурата в края на миналата година по Закона за отговорността на държавата. В иска ѝ до Софийския градски съд се посочва, че в периода 25 февруари 2010 г. - 10 юли 2014 г. е била незаконно обвинена в тежко умишлено престъпление, като действията на прокуратурата ѝ причинили сериозни неимуществени вреди.
Ранкова бе обвинена, че през лятото на 2006 г. като зам.-шеф на КФН дала становище на Централния депозитар за две борсови сделки с акции, от което могли да настъпят немаловажни вредни последици. Прокуратурата твърдеше, че целта е била да бъдат облагодетелствни трети лица, а след обвинението Ранкова подаде оставка от КФН.
На два пъти Софийският градски съд, а впоследствие и апелативният прекратяваше делото срещу нея поради липса на престъпление, но прокурор от Върховната касационна прокуратура нареждал разследването да продължи. От съдебното решение сега се разбира, че Ранкова е била съветник на президента по време на второто разпореждане на Върховната касационна прокуратура за продължаване на разследването. След като постановлението на ВКП било пратено на държавния глава, тя се почувствала компрометирана и се оттеглила и от този пост.
Обвинителният акт срещу нея не бе внесен в съда с години и Ранкова се възползва от правото си да поиска процесът да влезе в съда или да бъде прекратен. През юли 2014 г. той е окончателно прекратен от съда.
Съдът не се е съгласил с доводи на прокуратурата, че искът за 48 хил. лв. обезщетение е прекомерен и че нямало връзка между обвинението и напускането на Ранкова от КФН, както и със здравословни проблеми, които тя е изтъкнала.
"Същността на повдигнатото ѝ обвинение и изключителната настоятелност на върховната прокуратура то да бъде поддържано са били достатъчни, за да бъде нейната работа подложена на постоянен коментар, а тя да бъде подозирана в некомпетентност и престъпни намерения", пише в решението на Софийския градски съд.
Според съда срокът на разследването е "твърде неразумен" за дело, което би трябвало да приключи за няколко месеца. Решението на СГС е потвърдено от апелативния, а ВКС е отказал да го гледа.