Атанас Вълков бе признат за виновен от Софийски градски съд в извършването на част от документните престъпления, за които прокуратурата му повдигна обвинения. Съдът прие, че за три от неистинските частни документи има доказателства, че той ги е съставил и употребил с цел да докаже определени правоотношения, за останалите - че ги е ползвал съзнателно, като от него не може да се търси наказателна отговорност за изготвянето им. За официалните документи, за които подсъдимият бе признат за виновен, съдът също прие, че има достатъчно доказателства за съзнателното им ползване, а не за съставянето им, от подсъдимия и го осъди за извършването на това престъпление. За десет от документите подсъдимият бе оправдан напълно, тъй като те поначало не могат да бъдат предмет на престъплението, за което подсъдимият е обвинен (лъжливо документиране).
За престъплението пране на пари подсъдимият бе оправдан изцяло, защото установените факти не осъществяват състав на това, а и на което и да е престъпление. Конкретните документни престъпления не са и не могат да бъдат пряк източник на придобиване на имуществото.
Причинноследствената връзка между тази престъпна дейност на подсъдимия и последвалото сдобиване с имущество е прекъсната. Но такава връзка изначално не може да бъде обоснована, тъй като е ясно, че имотът е получен по силата на съдебни решения, тоест неистинските документи не представляват директното основание за придобиване на собствеността. Това означава, че единственото, за което може да се потърси отговорност на подсъдимия по фактите, включени в обвинението, е представянето на неистинските документи пред решаващия орган (съда), което в случая е сторено. Решението на съд никога не може да е престъпно, нито общественоопасно деяние, дори и когато е постановено в резултат на представени неистински и/или неверни документи. (Ако е такова, има ред в процесуалните закони за неговата отмяна.) Затова и тъй като в случая имотът е придобит тъкмо на основание на съдебното решение, а не в резултат на извършените документни престъпления, не е осъществено т. нар. предикатно престъпление, без което пране на пари никога не можа да има.
Съдът оправда подсъдимия по последното обвинение - за длъжностно престъпление по чл. 282 НПК, като прие, че неотвеждането на съдия от разглеждане на делото и неизпълнението на задълженията му да администрира правилно исканията по същото никога не може да изпълни състав на престъпление. Съдът обаче прие, че подсъдимият е извършил престъпление по по-леко наказуем състав, а именно по чл. 283 НК, тъй като подсъдимият се е възползвал от качеството си на съдия да разгледа дело, което сам е инициирал въз основа на неистинска жалба (подписана не от лицето, което се сочи за неин автор) срещу мълчалив отказ, като е целял да се облагодетелства от това.
След определянето на едно общо най-тежко наказание между тези за отделните престъпления съдът увеличи размера му с девет месеца и постанови три години и половина лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.