Той смята, че няма да има кой знае какъв пряк търговски ефект за България, защото търговският ни обмен не е толкова голям. Има обаче много британски граждани, които посещават страната ни или живеят тук, както и много българи, които работят в Обединеното кралство.
"Изникват много неясноти, за които е рано да говорим, защото още не знаем дали Великобритания наистина ще излезе от ЕС и ако излезе, какви условия ще договори със Съюза и при какви условия българите ще продължат да работят там - вероятно няма да са толкова благоприятни, както в страна членка на Общността", коментира Орешарски пред bTV.
Той посочи, че хората на Острова, в това число и българите, вече усещат ефекта от референдума - заради срива лирата те вече получават по-малки заплати - реално, не номинално.
"Освен това, по всичко изглежда, че ЕС ще има проблем с бюджетирането, тъй като Великобритания е четвъртият по големина донор (макар да е втората по големина икономика). Страхувам се, че ще трябва да се въвеждат рестрикции в бюджета на ЕС, другата алтернатива - останалите членки да довнасят пари, ми се струва по-нереалистична и би довела до нова вълна на евроскептицизъм", обясни бившият премиер.
Конкретно за България, според Орешарски, най-реалистичният вариант е да получим по-малко пари. Другият вариант е да плащаме повече, но и двете възможности не са в наша полза.
"Има още един ефект, който също е притеснителен - в последните години българската икономика се утвърди като силно зависима от еврофондовете, така че всяко намаление ще ѝ се отрази неблагоприятно", смята той.
Бившият премиер повтори отново това, което е казвал и преди - че дълговата политика, която се води у нас, също не е благоприятна. Ние сме в началото на дългова спирала. Нашият дълг е нисък в сравнение другите страни от ЕС, но за кратко време нарасна от 14% от БВП до 29 на сто, припомни той.
На въпрос дали Брекзит ще се отрази на банките, той отговори, че не бива да виждаме пряка заплаха за нашите банки, но ще има разместване на пластовете и Лондон ще загуби мястото си на финансов център.
По думите му би следвало България да направи необходимите мерки, за да защити интересите си, а те са свързани с хората, които работят във Великобритания, студентите, инвестициите.
"Не очаквам да се върнат всички българи, особено тези с по-висока квалификация. Много може би ще потърсят работа в други европейски страни", добави той.