©

Миналата година за първи път бяха направени две трални снимки- преди имаше само по една и то в неподходящо време и място, което изкривяваше реалното положение, каза той. 

От доклад на Joint Research Centre (JRC) България плаща от националния бюджет за тези изследвания по 400 000 лв. годишно за тези изследвания, които били с недобро качество. Калканът пребивава във водите на Русия, Украйна и Грузия, а в предишните години учените не можеха да предоставят адекватно изследване за състоянието на популациите. Това става ясно от доклад на STEFC в края на 2015 г. 

Този път излязоха много добри резултати от изследванията за калкана, подчерта д-р Господинов. Рибарите сами казват, че както беше през 2016 год. не е бивало отдавна. Разбира се, за това помогна и контрола от страна на ИАРА, допълни браншовикът. По неговите думи, за да се стигне до увеличение на квотата Европейската комисия първо трябва да получи съответен доклад от Международната научна комисия за Средиземно море и Черно море, в която влизат учени, експерти от всички страни в региона. Обаче, за да бъде взето решението за по- висока годишна квота трябва да се докаже ясна тенденция за устойчиво нарастване на популацията на калкана. Тя се установява от изследванията поне в период от 2-3 години. Имаме голяма надежда това да стане, защото последните трални снимки показаха значително увеличена популация на малките калкани.

 Времето за тяхното съзряване, за да станат за улов е 2-3 години. Тоест, ако и догодина снимката дава същите резултати, в доклада вече ще се говори за устойчива тенденция. А това ще даде основание на Главна дирекция по морско дело и рибарство към ЕК да промени годишната квота за България, която според рибарите и без това в момента е силно занижена. Съседните държави, които не са членки на ЕС правят голям улов на калкан, който може да става и от нашите рибари. Ние просто изпълняваме нареждания от Европа, но те трябва да се променят, коментира д-р Господинов.

До преди 2- 3 години наистина имаше постоянно опасност за намаляване на квотата или забрана на улова на калкан. Сега, обаче става ясно, че в страната има възпроизводство, добра среда за развитие, пазене на ресурса и екологосъобразен подход при риболова, допълни шефът на БГ ФИШ.

Ако има промяна, обаче това ще бъде бавен процес.
Хубавата новина засега е, че квотата ни за улов на калкан в Черно море остава 43,2 тона през 2017 г., а за цаца ще е пак ще 8032,5 тона. Това е станало ясно по време на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел.

България заедно с Румъния са двете държави членки на общността, които извършват риболов в Черно море. Общата квота за улов на калкан от 86,4 тона е разпределена по равно между двете държави - по 43,2 тона. Квотата за улов на трицона е 11475 тона, като страната ни получава над два пъти повече от северната ни съседка - 8032,5 тона, а Румъния 3442,5 тона за тази година. В прессъобщение на МЗХ се посочва, че ще продължи политиката, приета през 2016 г. за предотвратяването на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, който е в ущърб на рибарите. Ще следва и амбициозния подход, приет през тази година, за регистриране на целия улов, включително и този под 50 кг. в дневници, декларации за разтоварване и документи за продажба от всички оторизирани кораби. С 20% спрямо 2016 г. ще се увеличат проверките на пазара и инспекциите на море, включително и в периода на забрана. През тази година се запазва изискването за минимално разпределение на квота на кораб от нивата за 2016 год.

Искаме промяна в заповедта за разпределение на квотата за калкан, което се прави на принципа на тъй наречените исторически данни за предишни улови на отделните кораби. Искаме повече да няма ощетени, като половината да се разпределя по равно на всички кораби, включително новите, които сега остават без квота, а останалата част по брутотонаж на плавателния съд, заяви шефът на браншовата асоциация. Според него сега има съмнение за присвояване на количества. Тези, които са имали голям улов, ще имат все по- голям, а за другите намалява и остава до нулата, както е при новите кораби. Заповедта на ИАРА запазва досегашния начин, на което сме възразили и ако няма отговор ще стигнем чак до МЗХ, защото трябва да има по- голяма справедливост, категоричен е браншовикът.

Възможност за допълнително увеличаване на калкана на пазара дава новата ОП "Рибарство", където са предвидено значително еврофинансиране на аквакултурите.

Наскоро стана известно, че проект за производство на калкан във Варна вече има разрешително за строеж под Аспарухов мост. Първоначалната стойност на фермата за калкан била 6 млн. евро. Към проекта имало интерес и от турски инвеститор.

Припомняме, че още преди старта на новата ОП "Рибарство" (2014-2020 г) вече имаше четирима кандидати, които се интересуваха от възможността да инвестират във ферми за размножаване и отглеждане и калкан. И ако досега не беше реализиран нито един проект причината е, че докато се стигне до производството на калкан за пазара трябва да минат поне няколко години. Пък и никой не дава пълна гаранция, че се бъдат достигнати предвидените количества, което изисква първо изготвянето на маркетингов план. В това отношение румънците ни изпревариха и още през 2014 год. вече имаха ферма за производство на калкан край Констанца. Стойността й беше над 6,5 млн. евро, частна инвестиция заедно с джойнт венчър с датска компания, който има опит в аквакултурите. По данни от ИАРА втората ферма за отглеждане на калкан в изкуствени условия се намира в Трабзон, Турция. Става дума за съвместен научен проект, реализиран със средства на държавата в периода 1997 - 2002 г. от Японската международна агенция за сътрудничество , Турското министерство на земеделието и селските райони и Централния институт за изследване на риболова в Трабзон. 

Преди това японците предложиха своето ноу-хау за черноморски калкан у нас, но тогава нямаше кой да се заинтересува от него и те го предоставиха на Турция, обясни д-р Господинов. Отначало е тръгнало много добре, но след като си заминали японците резултатите се влошили. Тази аквакултура, за да има успех на пазара, важното е да запази качеството на типичния черноморски калкан, допълни той.