Обявиха броя на въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие на 2023 г. е 1 289, а новопостроените жилища в тях са 4 427. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са с 18 повече, или с 1.4%, а жилищата в тях намаляват със 153, или с 3.3%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 77.9%, с тухлена - 19.6%, с друга - 2.2%, и с панелна - 0.3%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (81.0%), следвани от жилищните кооперации (12.9%). В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, докато броят на жилищните кооперации и сградите от смесен тип намалява.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 228 сгради с 1 430 жилища, Пловдив - 175 сгради с 396 жилища, и Бургас - 141 сгради с 525 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (36.1%), следват тези с три стаи (31.5%), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи - 5.4%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2023 г. е 470.2 хил. кв. м, или с 0.3% повече в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а жилищната площ намалява с 1.5% и достига 367.0 хил. кв. метра.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от 102.4 кв. м през първото тримесечие на 2022 г. на 106.2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Търговище - 222.6 кв. м, и Габрово - 186.0 кв. м, а най-малка - в областите Благоевград - 76.5 кв. м, и Монтана - 78.9 кв. метра.

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.

В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.