Схемата се прилага на определени клиенти - най-често западноевропейски граждани, сменящи евро, а служителят в бюрото избира кого да измами.
Това са изводите от разследване на bTV с репортер под прикритие. Емил Митев влезе в ролята на младеж, който си търси сезонна работа и се запозна с метода на измама отблизо. Веригата обменни бюра "Топ чейндж груп" е една от най-големите в страната - има над 90 обекта в България и около 50 в курортния комплекс "Слънчев бряг".
Първият ден новият "служител" получава основна информация за това какви са основните валути и как се разпознават фалшивите банкноти. Вторият ден вече се дава вътрешна информация за схемите за ужилване на клиентите. Планът е, ако се обменя евро, курсът е обявен на една стойност, а касиерът я дава на друга. За еврото сумите, с които стават измамите, са най-малки. Около 2 лв. до 4 лв. на човек на обменени 50 или 100 евро. За по-редките валути цената става по-голяма.
Още с първите клиенти прави впечатление различните курсове, на които се купува евро. Един след друг влизат двама, като първият обменя по курс 1,905. Той сменя 100 евро и се подписва на бордерото, дадено му от касиерката Деси.
При по-редките валути разликата между табло и реалност е още по-сериозна. Цената на 10 румънски леи на таблото е 4,11. Реално обаче се обменя с 44 ст. по-малко.
Деси разкрива и няколко основни правила - на кръгли суми се продава на курс по табло. Най-удобният момент да "ужилиш" клиент е когато сумата не е кръгла, което я прави по-трудна за смятане. "Оттам нататък ти си решаваш. Ако е 100 и няколко, да не е точно 100, може да си пуснеш на 1,86. Пробваш на 1,86, ако тръгне още от началото да те питат, ти си казваш 1,90 и така си им даваш", разкрива тя.
Дава и друг ценен съвет - важен е редът на подаване на документи и пари. При обмен на валута всеки клиент е длъжен да подпише бордеро с курса и крайната сума при сделката. За да няма възражения, винаги първо се дава бордерото за подпис, сумата в лева се изплаща след това.
Касиерката казва и защо. Щом клиентът се подпише, значи е съгласен на сделката и не може да си поиска парите обратно, ако забележи нередност. "Той трябва да подпише, защото така все едно е съгласен, макар че после пак може да ти каже: "А, не искам на тоя курс". Макар че това, щом го е подписал, значи е съгласен и по принцип уж няма връщане назад."
По този начин редът на схемата минава първо с подпис, после - печат на двете бордера и след това касова бележка за изплатената сума.
По думите на касиерката някои гледат какво подписват, други - не. Руснаците гледали най-много и трудно се лъжат.
На българи се продава само по курс на табло, защото често има и подставени лица на НАП. Друго основно правило - без скандали и сцени пред чейндж бюрото. "Ако някой ти каже и почне да ти спори за курса, а ти все пак искаш да си задържиш сделката, но виждаш, че някой друг клиент идва, по-добре е да направиш сторно и да му вдигнеш курса, защото иначе другия клиент ще го загубиш. Ако чуе, че има някаква караница и онзи казва, че курсът е различен".
Коментар по темата с валутните измами в обменните бюра направи говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров в студиото на "Тази сутрин". Той заяви, че тази схема работи "на ръба на закона", защото се допуска отклонения в курса 5%. "Преди няколко години държавата регулира фиксингът да не се отклонява повече от 5 на сто. Тогава имаше чудовищни измами, а сега не сме получавали нито един сигнал. Това значи, че когато някой е подведен с малка сума, не го осъзнава. Но различен курс на табелата без подпис значи нарушение на правилата", категоричен е той.
Той препоръча универсален подход за предпазване от измами - внимателно гледане при подписване. "Фактът, че някой дава нещо за подпис в обменно бюро, значи да погледнете какво пише там. След подпис не може да се развали сделката."
Със собствениците на бюрото в "Слънчев бряг", обект на разследването, е било говорено, правени са и проверки с подставени служители. Неуредици не са открити. "Следващите седмици и месеци ще има десетки проверки от тайни клиенти на НАП и ако ни предложат бордеро, отклоняващо се от курса, това ще коства лиценза на бюрото", заяви Бъчваров.
В момента приходната агенция се е обърнала за съдействие към Комисията за защита на потребителите (КЗП), тъй като става дума за нелоялна търговска практика. "Става дума за пробутване на бордеро за подпис и това не е еквивалетно на съгласие. Схемата е обмисляна, за да се спечелят стотинки на всеки десети клиент", обясни той.
По думите на говорителя на НАП агенцията не цели на всяка цена да събира глоби, а да наложи добри практики с превантивни мерки - разговори, намеса на КЗП и проверки с тайни или явни клиенти.