ООН: Следващите пет години ще бъдат най-горещите досега
Почти сигурно е, че периода 2023-2027 г. ще бъде най-топлият петгодишен период, регистриран някога, тъй като парниковите газове и явлението Ел Ниньо (температурно колебание, влияещо на климата по света – бел. ред.) в комбинация водят до повишаване на температурите, предупреди ООН, предаде АФП.
Световните температури скоро ще надхвърлят по-амбициозната цел, заложена в Парижките споразумения за климата, като има две трети вероятност това да се случи през една от следващите пет години, заяви Световната метеорологична организация към ООН (СМО).
Най-горещите осем години, регистрирани някога, са били между 2015 г. и 2022 г., но прогнозите са, че температурите ще продължат да се повишават с ускоряването на изменението на климата.
"Има 98% вероятност поне една от следващите пет години, както и петгодишният период като цяло, да бъдат най-топлите в историята", заяви СМО.
Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. страните се споразумяха да ограничат глобалното затопляне до "доста под" 2 °C над средните нива, измерени между 1850 и 1900 г., както и до 1,5 °C, ако е възможно.
Средната глобална температура през 2022 г. е била 1,15 пункта над средната стойност за периода 1850-1900 г.
СМО заяви, че има 66% вероятност годишните глобални температури на повърхността на земята да надхвърлят 1,5 °C над прединдустриалните нива за поне една от годините 2023-2027, като за всяка от тези пет години се прогнозира диапазон от 1,1 °C до 1,8 °C.
Неизследвана територия
Макар това да не означава, че светът трайно ще надхвърли парижкия показател, СМО бие тревога, че временно и все по-често ще нарушаваме нивото от 1,5 °C", заяви ръководителят на агенцията Петери Таалас.
"Очаква се през следващите месеци да се развие затоплящ се Ел Ниньо, който в комбинация с предизвиканото от човека изменение на климата ще тласне глобалните температури към непозната територия.
"Това ще има далечни последици за здравето, продоволствената сигурност, управлението на водите и околната среда. Трябва да бъдем подготвени."
Ел Ниньо е широкомащабно затопляне на повърхностните температури в централната и източната част на екваториалния Тихи океан. Метеорологичното явление обикновено се случва на всеки две до седем години.
Състоянието на климата се колебае между Ел Ниньо и противоположната му Ла Нина, а между тях има неутрални условия.
По-рано този месец СМО заяви, че вероятността за развитие на Ел Ниньо е 60 % до края на юли и 80 % до края на септември.
Обикновено явлението повишава глобалните температури в годината след развитието си, а в този цикъл това ще бъде 2024 г.
Въпреки охлаждащото влияние на условията на Ла Нина през по-голямата част от последните три години, най-топлите осем години в историята са били от 2015 г. нататък, като 2016 г. е най-горещата.
Топлината се задържа в атмосферата от т.нар. парникови газове, които са на рекордно високо ниво.
Трите основни парникови газа са въглероден диоксид, метан и азотен оксид.
Повишаване на температурите от 60-те години на миналия век насам
От 60-те години на миналия век насам средните температури на сушата и морето в близост до повърхността са се повишили.
Вероятността температурите временно да надхвърлят 1,5 °C над средната стойност за периода 1850-1990 г. се увеличава непрекъснато от 2015 г. насам, когато се считаше, че тя е близка до нулата.
Националната метеорологична служба на Великобритания "Met Office“ е водещият център на СМО за до 10-годишни прогнози за климата.
Макар че има 66% вероятност една година между 2023 и 2027 г. да надхвърли прага от 1,5°C, сега има 32% вероятност цялата средна петгодишна стойност да го направи, заявиха от "Met Office“.
"Прогнозите са, че средните глобални температури ще продължат да се повишават, отдалечавайки ни все повече от климата, с който сме свикнали", заяви експертът от Леон Хермансон.
Температурите през 2023 г. вероятно ще бъдат по-високи от средните за периода 1991-2020 г. в почти всички региони, с изключение на Аляска, Южна Африка, Южна Азия и части от Австралия, съобщиха от СМО, цитирани от БГНЕС.