От 2013 г. плащанията за данъци и осигурителни вноски ще се извършват по една банкова сметка, вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) по друга, а сумите платени в производство по принудително изпълнение (задължения, за които има образувано изпълнително дело) по набирателна сметка на НАП. Въвеждането на единната сметка значително облекчава административната тежест и разходите на клиентите, свързани с банковите такси за преводи към бюджета.
По данни на НАП близо 50 млн. лв. средногодишно ще бъдат спестени на бизнеса и гражданите заради намаления брой платежни нареждания, необходими за плащане към бюджета. Друг положителен резултат от проекта за единна сметка е намаляването на лихвата за просрочени осигурителни плащания и изравняването й с тази за неплатени в срок данъци - ОЛП плюс 10 пункта. Проектът е съпътстван и от промени в сроковете за подаване на осигурителните декларации, респ. за внасяне на осигурителните вноски - след промените внасянето на вноските ще се извършва до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Значителни промени настъпват и в механизма на деклариране на авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Основната разлика спрямо досегашния ред за погасяване на публични вземания, установявани и събирани от НАП е, че постъпилите плащания след началото на 2013 г. ще се обвързват автоматично с вписаните в данъчно-осигурителната сметка на лицето задължения по реда на тяхното възникване, а всяко плащане се насочва към първото по време на възникване задължение.
Важна стъпка за осъществяването на проекта за единната сметка е възможността клиентите на НАП да следят информацията в данъчно-осигурителните си сметки. От 10.12.2012 г. бе въведена в експлоатация електронна услуга "Справка за задълженията", която позволява на задължените лица онлайн достъп чрез персонален идентификационен код или квалифициран електронен подпис до информация за дължимите и платени суми.
Нови декларацииВъв връзка с единната сметка са въведени нови декларации, както и са направени промени в съществуващите декларации, както следва:
• Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци - подава се за авансовите данъци по чл. 43 и 44 от ЗДДФЛ; окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ и за данъците при източника по реда на чл. 194 и 195 от ЗКПО. Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.
• Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. - с тази декларация се декларират и дължимите авансови вноски за корпоративен данък за 2013 г.
• Декларация по чл. 88 за промени на авансовите вноски и по чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО за първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски - чрез тази декларация се правят промени (увеличение или намаление) на вече декларираните с Годишната декларация по чл. 92 от ЗКПО авансови вноски. Тази декларация се подава и от новоучредени в резултат на преобразуване дружества, които правят тримесечни авансови вноски. При деклариране на промени на авансовите вноски няма срок за подаване на декларацията, но промените (увеличението или намалението) се ползват едва след подаването. При първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски от новоучредени дружества в случаите на преобразуване, декларацията се подава в срока за извършване на първата авансова вноска.
Основната разлика спрямо досегашния ред за погасяване на публични вземания е, че постъпилите плащания след началото на 2013 г. ще се обвързват автоматично с вписаните в данъчно-осигурителната сметка на лицето задължения по реда на тяхното възникване, т.е платците загубват възможността да посочват кое свое задължение погасяват, а тяхното плащане се насочва към първото по време на възникване задължение. Съществуват и някои изключения от този принцип.
1. Определените с ревизионен акт допълнително установени задължения не участват в механизма на единната сметка преди съответният акт да влезе в сила.
2. За самоосигуряващите се лица е запазена възможността да подадатзаявление, в което да поискат наредената сума да бъде отнесена към задълженията за здравноосигурителни вноски, дори да имат дългове с по-ранен падеж. Заявлението трябва да се подаде в офиса на НАП по постоянен адрес преди плащането.
Важна стъпка за осъществяването на проекта за единната сметка е възможността клиентите на НАП да следят информацията в данъчно-осигурителните си сметки. От 10.12.2012 г. бе въведена в експлоатация електронна услуга "Справка за задълженията", която позволява на задължените лица онлайн достъп чрез персонален идентификационен код или квалифициран електронен подпис до информация за дължимите и платени суми.
Друг важен момент в този проект е възможността лицата, които имат погасени по давност задължения, тоест такива отпреди 01.01.2008 г. да подадат писмено възражение в офисите на НАП. Следва да се отбележи, че срокът за възразяване за изтекла давност ще тече през календарната 2013 г. След края на 2013 г. задълженията на лицата, които не са подали изрично възражение за изтекла давност ще бъдат присъединени към механизма на единната сметка, тоест постъпващите плащания от лицата ще бъдат насочвани за погасяване на задължения, включително такива, за които давността е изтекла.
Отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с единната сметка:
Какво се попълва и какво не се попълва в платежното нареждане за плащане към бюджета през 2013 г.
Образецът на платежното нареждане за плащане към бюджета не е променян заради единната сметка. Всички реквизити в него са същите като през 2012 г. От началото на настоящата година обаче не се попълват полетата: период за който се отнася плащането, основание за плащане. В полето за код за вид плащане се вписва код 11 11 11, в случаите на плащане на данъци, вноски за държавното обществено осигуряване и здравни вноски и код 58 11 11 при плащане на вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Вижте списък с банковите сметки на НАП и примерни образци на платежни нареждания.
Задълженията по издадени от НАП, но невлезли в сила ревизионни актове ще участват ли в механизма на единната сметка?
Не. Само задължения по ревизионни актове, които са окончателни, тоест влезли в сила ще участват в механизма на разпределение на сумите чрез единната сметка. Ако един акт на НАП е в процедура по административно или съдебно обжалване, тоест не е влязал в сила, задълженията по него няма да бъдат въведени в системата като изискуеми, тоест няма риск плащания на други публични задължения да бъдат насочени към погасяване на задължения по невлезли в сила ревизионни актове. Ако лицето, срещу което е издаден ревизионният акт желае да плати определената в него сума независимо от това, че актът не е влязал в сила, преди плащането трябва да подаде в НАП заявление.
Могат ли работниците да загубят осигурителни права за дългове на работодателя си?
Не. Дори плащанията на работодателя да бъдат насочени за погасяване на други дългове, включително за данъци, осигурителните права на работниците няма да бъдат нарушени. Това е така, защото според осигурителното законодателство е достатъчно работодателят да е подал информация в НАП за работника и дължимите осигурителни вноски, без да е задължително те да са внесени. В такива ситуации НАП може да насочи принудително изпълнение, срещу работодателя, но без негативни последици на работника. По отношение на самоосигуряващите се лица обаче е валидно правилото, че те ползват осигурителни права (например обезщетения за болнични, майчинство и др. под.) само при положение, че дължимите от тях осигурителни вноски са внесени.
Ще загубят ли здравни права самоосигуряващите се, ако имат неплатени стари задължения и внесат здравни вноски?
За да избегнат автоматичното погасяване на стари задължения, осигуряващите се за здраве за своя сметка могат да подадат заявление преди плащането. С подаването на това заявление, плащанията ще бъдат насочени към погасяване на задълженията за здравни вноски, независимо от това дали има стари дългове. Заявлението се подава толкова пъти, колкото са и плащанията на здравноосигурителни вноски. Ако документът не бъде подаден преди паричния превод, плащанията ще погасяват най-старите задължения.
Как се процедира при погасени по давност задължения?
Според последните промени в закона задълженията отпреди 1.01.2008 г., за които е изтекла погасителната давност, не могат да бъдат служебно отписани от НАП, а се налага подаването на писмено заявление за изтекла давност до края на календарната 2013 г. Заявлението може да се подаде лично или да се изпрати по пощата до офиса на НАП по постоянен адрес за физическите лица или по регистрация на юридическите лица.
Как се проследяват задълженията и плащанията?
Проверка на задълженията си гражданите и фирмите могат да направят чрез електронната услуга на НАП "Справка за задължения". За да направят тази справка, обаче те трябва да притежават или електронен подпис или персонален идентификационен код.
Как да получа персонален идентификационен код (ПИК)?
Издаването на ПИК става след подаване на заявление, лично или чрез упълномощено с нотариално пълномощно лице. Заявлението може да се подадете във всеки офис на НАП, но получаването е само в офиса по постоянен адрес за физически лица или по регистрация за юридически лица.
ПИК се получава веднага, ако подавате заявление в офиса на НАП по постоянния си адрес или адрес на управление за юридически лица. Ако сте подали заявление в друга структура на НАП, срокът в който можете да получите своя ПИК е 7-дневен.