"С Кирчо Маричков имахме мъжки отношения, добри отношения. Той дори беше на сватбата ни с Доротея, неговата първа съпруга. Между нас с нея беше любов от пръв поглед."
Това казва Николай Волев в едно от последните си интервюта. Режисьорът си отиде преди ден при нелеп инцидент на 78 години.
"Разбира се, че е тъжна смъртта. Но всички ще умрем. По-тъжно е, когато човек не остави нищо след себе си. Ето например благодарение на ролите му в киното Тодор Колев ще живее вечно. Кой не иска да е на негово място? Той си е изживял живота много смислено, малцина имат такъв живот. Всички умираме и не бива да се прекалява с това - "тъжно е, страшно е", споделяше Волев.
Според него най-тъжно е, когато заедно с човека умре и паметта за него.
"Умиращият се отървава от мъките... Така де, опитвам се да гледам поне по-весело на смъртта", с усмивка обясняваше думите си Волев.
Според режисьора на "Двойникът", "Господин за един ден", "Да обичаш на инат" и много други емблематични български филми трябва да обичаме живота с всичките му нюанси.
"Обичта е нещо прекрасно и ако не обичаш живота, означава, че си много беден човек. Но у нас винаги е липсвало гражданското общество. В това винаги съм бил сигурен. Не искам да обиждам, но гражданското общество задължително се състои от потомствени граждани. От хора, живели векове наред в градове, където системата за функциониране на обществото е далеч по-сложна, отколкото в селата. И второ, но не на последно място, май има нещичко генетично в семката ни, което е накарало поета Кирил Христов да възкликне преди толкова години: "За българите е валиден следният принцип: Когато някой се извиси над другите по качества, ум и талант, е редно да бъде убит, за да бъде принесен в жертва на Бога. Защото това е доказателство на любовта ни към Бога. По-добре е такъв изявен човек да служи Богу, отколкото на хората", казваше Волев.
На въпроса какво не знаят хората за него, а иска да го знаят, той бе категоричен: "В моята книга "Девствената проститутка" имам много отговори на този въпрос", казваше той.
Само преди година популярният ни режисьор сподели, че вече е победил рака, но не беше на сто процента сигурен.
"Дали съм победил рака? Кой знае? Седем пъти се разминавах със смъртта, то късметът ми не се знае кога ще ми изневери."
А малко преди това призна и за операцията, която е изживял, с думите: "Не крия, че имам рак, нямам скрупули от болестта, нито ме е страх от него. Предпочитам да го кажа открито, вместо да се правя, че нищо не се е случило. Да, претърпях операция на белия дроб. Откриха ми го при профилактичен преглед, обаче съм в много начална фаза на рак и имам шанс да оздравея напълно", довери тогава Волев.
Според него белодробният рак е номер едно при мъжете, както при жените проблемът е ракът на гърдата. "Явно ракът атакува там, където е душата. Мамка му мръсна! Само че при моя рак няма химиотерапии, лъчетерапии. Лекува се само с рязане, с изкусната игра на скалпела. Оперира ме д-р Минчев, хирургът ми обясни, че преди това ще направи лепило от собствената ми кръв, за да залепят раната при рязането на дроба, с конци не ставало. Сега ще трябва да се възстановявам. Бавно и полека", обясни още режисьорът.
Авторът на римейка на "Козият рог" и култовия през 80-те години филм "Маргарит и Маргарита" смяташе, че заболяването в някаква степен му е наследствено.
"Баща ми почина от рак и аз си виках, че няма начин да не дойде и при мен. Обаче вуйчо ми Януш живя 10 години и повече след подобна операция", признава Волев. И не спря да работи. Последният му филм бе "Извън пътя" - съвременна любовна история за избора на път в живота.
"В него разказвам за проблемите на една дългогодишна връзка, за изхабяването, застаряването, както и за избора на път в живота - дали да съхраниш духовността си, или да преследваш материалното", споделяше Волев.
Подобно на героя си, Волев живя с години наред като отшелник в Странджа. Бяга от София и киното, защото не желае да се бори със зъби и нокти за пари, които да му гарантират пускането на нов филм. Разочарован от мутризацията на обществото, търси спасение вдън горите тилилейски и се самоопределя като емигрант в собствената си държава. Той има опит и с живота в чужбина, защото още преди 10 ноември бяга зад граница заради първата си съпруга - англичанка. Двамата се запознават на Българското Черноморие, а властта му пречи да отлети за Лондон. Влюбеният българин все пак успява да стигне в английската столица и дори се записва да учи кино там. Носталгията го връща обратно в София, където среща втората си жена Доротея. "Любов от пръв поглед беше с нея. По онова време тя бе женена за Кирчо. Но се разделиха цивилизовано", признава режисьорът.
Въпреки че Волев продължава да определя Доротея като най-красивата и грижовна съпруга, едва ли е случайно, че героят му от "Извън пътя" търси спасение от зациклилия брачен живот в обятията на младата си муза.
"Да, всеки мой филм е автобиографичен и се гордея с това. Но все пак има и измислици, в които се коренят мои преживелици, образи, съмнения, надежди. Вярно, че съм подобен на героите си, но не съм тях или не във всички случаи съм тях. А какво да кажа за Доротея - тя е последната ми голяма любов, макар че харесвах и много актриси, с които работих", с усмивка споделеше Николай Волев.
Гилдията е потресена от смъртта на режисьора. Все още не е ясно какво точно се е случило и как Волев в паднал от прозореца на таванското си помещение. По последна информация той е поставял капан за гълъби, което е довело до инцидента. Смята се, че Волев е стъпил на стара дъска, докато е слагал капана на перваза на прозореца. Това е довело до загуба на равновесие и режисьорът е полетял от четириетажната кооперация. Получил тежка черепно-мозъчна травма, затова се предполага, че е паднал на глава. Имал и политравма. И двете наранявания са несъвместими с живота.
Волев е третият известен българин, починал в последните месеци след падане. Първо телевизионната легенда Иван Гарелов падна по стълби в Свети Влас през лятото. Миналият петък нелепо си отиде басистът и вокалист на "Щурците" Кирил Маричков, след като падна от сцената минути преди концерт на "Фондацията" в село Селановци. Той бе изпратен във вторник на обяд, само няколко часа преди трагичния инцидент с режисьора. На погребението бе и първата му съпруга Доротея със сина си Кирил Маричков-младши, която е настояща съпруга на починалия режисьор.
15 г. ме следи агент на ДС, след промените го сгази кола
"Не съм бил агент на ДС! Още през далечната 1950-а баща ми вярваше, че бъдещето принадлежи на английския, а не на руския, френския или немския език. На четиригодишна възраст той ме записа на уроци при един летец от британските военновъздушни сили и аз се справях много добре. По-късно станах екскурзовод, едно от задълженията ми беше да им съобщавам, в случай че забележа някой западен шпионин, проникнал у нас като турист с намерението да ни навреди. И понеже, докато бях екскурзовод, аз така и не срещнах подобен злодей, не докладвах нищо на службите. Затова се твърдеше напълно точно, че моето участие в дейността на ДС е "псевдосътрудничество".
Това казва Николай Василев на въпрос дали е бил агент на Държавна сигурност. Когато обаче не му разрешават да се ожени за англичанката Мери-Карол, с която се запознават докато е екскурзовод, Волев решава да избяга от България.
"Успях да се сдобия с виза за Турция по втория начин от бургаския консул и напуснах страната. Така се превърнах любовен, а не политически емигрант. И когато най-сетне се добрах до Лондон, се ожених за Мери. От този мой брак е и синът ни Александър, по рождение английски гражданин. Преди това обаче се наложи да лежа в турски бежански лагер. Доста трудно ми беше, докато се установя в Англия. Там завърших кинорежисура, но носталгията по родината надделя и се завърнах. В България към мен беше прикрепен офицер от ДС, който следеше всяка моя стъпка в продължение на 15 години, до самия 10 ноември. След това го сгази кола. Службите ме наблюдаваха, защото си мислеха, че съм станал английски шпионин. А пък аз съм най-неподходящият човек за тази работа - политиката изобщо не ме вълнува. Моят стремеж в живота е свързан само с личната ми свобода и аз не разреших на никого да я ограничава", сподели Николай Волев, пише
"България Днес".