Николай Слатински: Осем грешки и две верни решения на Запада за войната в Украйна

Осемте грешки и двете верни решения на Запада по отношение на рашистката война срещу Украйна. Това написа във Facebook професорът по международна и национална сигурност Николай Слатински.

Агенция "Фокус“ публикува пълния текст на публикацията му:

Осемте грешки и двете верни решения на Запада по отношение на рашистката война срещу Украйна.

(Моето мнение си е само и единствено мое, то е лично, никого не ангажиращо и без да съм специалист по военните въпроси и даже по военната терминология)

Западът допусна 8 грешки по отношение на рашистката война срещу Украйна:

1. Западът - като цяло – бе изненадан от войната; пожелателното му мислене и системните грешки, заблуди, илюзии и самоизмами във възприемането на Путин, го караха да не може да повярва, че война ще има.

2. Западът – когато войната започна – скланяше към извода, че блицкригът на Русия ще успее и Украйна ще бъде победена.

3. Западът – когато блицкригът се провали и избухна пълномащабна и брутална война – се ориентира (връх взе) разбирането, че да, Украйна не бива да бъде победена, но войната трябва да продължи колкото се може по-дълго, така че Русия да бъде абсолютно изтощена и това да ускори краха на режима на Путин и да отвори пътя към по-приемливо, по-миролюбиво, по-либерално и по-демократично управление в Русия.

4. Западът – въпреки серията от внушителни по обхвата си санкции срещу Русия – съзнателно допусна редица възможности за тяхното частично неприлагане или за тяхното заобикаляне; при това в енергийната сфера Западът продължи де факто финансирането със западни пари на агресията срещу Украйна.

5. Западът – през лятото на 2022 г. – спря (най-малкото сериозно забави) настъплението на украинските въоръжени сили, когато пряко ангажираните с бойните действия руски военни и най-вече човешки ресурси бяха утилизирани в огромна степен и на Русия ѝ се наложи малко след това да нареди на предприятията от руския ВПК да започнат да работят на три смени и без почивни дни, както и да започне (продължаващата и до ден днешен) моГилизация.

[Когато войната завърши, един много важен и тежък въпрос за историците и военните експерти ще бъде изясняването защо Западът направи това – моят отговор е – от страх за да не бъде унижен и притиснат в ъгъла Путин, та да посегне към ядрен удар; да си припомним как победата на украинските въоръжени сили в Херсон хвърли Запада в шок, ступор и стрес, направо имаше известен период на глътнати западни езици, оказване в небрано лозе, онемяване и пълно объркване как да се оценят тези успехи...]

6. Западът – като свидетелство за огромния му все още страх от Путин – бе, е и не се знае докога ще бъде убеден, че Крим трябва да се извади в близките години извън скобки, че Крим е невъзвращаем, влакът за него е заминал – «всичко друго, само не Крим!".

7. Западът – независимо от осемте Рамщайна и особено от последния Рамщайн – допусна забавяне с минимум 3 месеца подкрепата с наземна техника: танкове, бронирани машини, артилерийски системи и т.н., като това доведе до настъпление на рашистите макар и на малък участък и с нищожни успехи, но с гръмогласна великоруска пропаганда – най-сетне поне някакъв успех бе постигнат от рашистите след серията от несъмнени и унизителни поражения.

8. Западът – отново и отново, сякаш не може да се учи както трябва от уроците на войната – закъснява с минимум 6 месеца с подкрепата за Украйна с бойни самолети и далекобойни ракети. Ако Западът си бе размърдал з.... и не бе допуснал такова непростимо забавяне, можеше да се надяваме, че до средата на 2023 г. Украйна щеше да излезе на границата не просто на 31 декември 2022 г. (преди началото на т.нар. «ново настъпление» на рашистите), но и на границата към 24 февруари 2022 г. (преди началото на рашистката война) и дори да излезе на брега на Азовско море, да разруши Кримския мост и да стъпи поне като начало, на кримска земя.

В същото време, трябва да се отбележат две много правилни решения на Запада пак по отношение на рашистката война срещу Украйна.

Отбелязвам тези две правилни решения, отдавайки и без това дължимото на Запада – който доказа и продължава да доказва, че слуховете за разпада на Запада са силно преувеличени и Западът продължава да бъде най-важният стратегически фактор и гарант за успеха на усилията за намирането на приемлив и устойчив световен ред - въпреки опита на Ислямска държава и Рашистка държава да посеят хаос и да хвърлят света в безпорядък.

Ето двете верни решения на Запада по отношение на рашистката война срещу Украйна:

1. Западът – в това вярвах и продължавам да вярвам - изключително енергично, бързо, смело и ефективно се освободи от изглеждащата катастрофална обреченост на зависимост от руските енергийни ресурси.

Това стана възможно както поради качествените управленски решения на западните правителства, но и защото пазарната, либерална икономика на Запада и особено в този взаимнозависим и взаимносвързан свят, е далеч по-гъвкава и по-мобилна, по-адекватна и по-предприемчива от икономиките на авторитарните, недемократични държави.

Че ще бъда така – без да съм изобщо специалист в енергийната сфера – аз твърдях от самото начало. Пишех постоянно, че енергийният дявол не е толкова черен, че нефтени и газови апокалипсиси в Европа няма да има.

2. Западът – много трудно и много бавно, но!!!! – най-сетне даде приоритет на алтернативната стратегическа визия, която доскоро бе подчинена на господстваща стратегическа визия на Запада, за която пишех по-горе – за максимално дълга и изтощаваща Русия война. Сега вече Западът следва именно алтернативната стратегическа визия, че колкото по-рано Русия бъде победена, толкова по-ниска ще бъде цената на победата над нея и по-бързо ще се създадат условия за поне някаква промяна в ръководството и външната политика на Русия.

Така най-после и слава Богу!,

"Новата Европа“

(Източна Европа, Северна Европа и Пентагона, Военното министерство на САЩ)

взе решително връх над "Старата Европа“ (Западна Европа, Южна Европа и Държавният департамент, Външното министерство на САЩ).