"Ние, потребителите": И сред правописните грешки има някаква мода

"Ние, потребителите“ отбелязва Деня на народните будители с подкаст епизод за грамотността

Колко е важно да бъдем грамотни, независимо от това в коя научна област е придобитото от нас образование или сферата на професионална дейност, в която се развиваме? Този въпрос разизкват учени от Института за български език на БАН в епизод на подкаста "Ние, потребителите“, с който некомерсиалният проект отбелязва Деня на народните будители.

По повод 1 ноември от потребителската онлайн платформа предлагат среща с проф. д-р Руска Станчева и доц. д-р Милен Томов, които коментират "модерните“ и най-често допусканите в ежедневието правописни и стилистични грешки. Те обсъждат въпроси като кога грешим пълен и кратък член, защо пишем думи в множествено число с "Й" накрая и др.

Според проф. д-р Руска Станчева ние използваме грамотността преди всичко в символен смисъл – като знак за националната ни идентичност, но нейното значение е много по-голямо и обхваща всички области на нашия живот.

"Грамотността е осъзната ценност, която е придобила социални и икономически измерения. Тя не може да се скрие, тъй като човек непрестанно общува. Степента на му грамотност е степента, в която той може да бъде успешен, социално приемлив и да се положи неговото място в обществото – при кандидатстване за работа, в личния живот и т.н.“, посочва тя.

И сред правописните грешки има някаква мода, констатира проф. Станчева. Една от тях е писането на "й“ при формите за множествено число. Тази грешка става толкова масова напоследък, че учените добавят в Официалния правописен речник правилото, че множественото число на съществителните имена в редица случаи се образува с "и“ накрая.

"Най-често се наблюдава в думи в женски род, които завършват на "-ея“ или "-ия“ (демокрация-демокрации), както и в мъжки род – на "й“ (герой-герои). Като че ли хората не схващат, че това противопоставяне между "й“ и "и“ има много важна смислова функция – дали става дума за един или за много. Моята хипотеза в психологически аспект е, че човек, пишейки "Й“ в множествено число, добавя отгоре нещо – защото буквата се състои от два елемента. Този механизъм обаче би трябвало и на нас да ни въздейства, а това не е така“, разсъждава тя.

"Грешките са предимно в писмената реч, тъй като преминаваме през преход от мислене към писане, изисква се повече внимание, правилата са по-сложни. Най-често при главна и малка буква, когато пишещият не може да прецени дали дадена дума се употребява в текста като собствено или като нарицателно име. Проблемни са още слятото, полуслятото и разделното писане, където правилата също отразяват граматика и смисъл и са по-сложни. Правилото за пълния и краткия член се владее доста добре, но когато думата е на по-особено място в изречението или е употребена в по-особена граматична конструкция, също се появяват грешки и колебания“, обяснява доц. д-р Милен Томов.

Проф. Станчева разказва, че в проведено в периода 2016 г. - 2019 г. широкомащабно изследване за езиковите нагласи 41% от анкетираните открояват писането на пълен и кратък член като важно за тях граматично правило.

"Има правила, сред които на първо място е правилото за пълен и кратък член, които са маркер за грамотност в общността и поставят границата за това кого смятаме за грамотен и кого не“, добавя тя.

"Устната реч е спонтанна, неподготвена и там сме по-небрежни. Това, което предимно се набива на очи, е "мекането“ – например при глаголите "пишеме“, "говориме“, "четеме“, което е доста разпространено и при хора, които претендират, че са владеещи добре българския език“, изтъква доц. д-р Милен Томов.

Проф. д-р Руска Станчева и доц. д-р Милен Томов са част от екипа, който е разработил първия по рода си у нас Официален правописен речник на българския език в Интернет – БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн). Проектът на БАН беше представен през тази година и е финансиран от Министерство на образованието. Той предоставя възможност за справки за правописа, правоговора и пунктуацията, както и за граматическите правила в българския книжовен език, който е един от най-сложните езици в световен мащаб.

Специална секция "Въпрос на деня“ дава възможност на потребителите всеки дена да научават нещо ново и любопитно, но и да се запознаят с проблем от книжовния език, за който е възможно да не са подозирали. 85% от думите в речника са записани с помощта на изкуствен интелект. Учените отчитат, че той дава възможност за автоматизирането на редица процеси и затова планират да го използват още по-активно в бъдеще, но и вярват, че все още тази технология не може да замести пълноценно човешкото присъствие.

"Замисълът на БЕРОН е да привлече по-голям интерес към грамотността и книжовния език и да достигане до много повече потребители, включително извън сферата на образованието, някои от които до момента не са имали достъп до този ресурс“, споделя доц. д-р Милен Томов. Свободният достъп до него го прави "по джоба на всеки и в джоба на всеки“, заключава с намигане проф. Станчева.