Наш медицински юрист сподели най-големите си притеснения за пандемията!

На много пациенти при липсата на легла в болниците им се казва: и да дойдете в болницата, ние не можем да ви приемем. Пациентът не е длъжен да си търси легла. Когато пациентът е в спешно състояние, той може да бъде транспортиран и от близките си до някакво спешно отделение. И ако той се намира в спешно състояние, липсата на свободни легла в лечебното заведение, не е основание за отказ от предоставяне на спешна медицинска помощ. Това коментира пред "Медияпул" Мария Шаркова, пловдивски специалист по медицинско право, по повод създалата се ситуация в края на миналата седмица когато линейки обикаляха болниците неуспешно в опит да настанят пациенти във влошено здравословно състояние.

Шаркова обясни, че дори да няма съответните условия да хоспитализира пациента и да продължи да го лекува, лечебното заведение е длъжно да организира неговото транспортиране и до осъществяването на този транспорт да оказва нужната спешна медицинска помощ. "При никакви обстоятелства не може да се откаже предоставяне на спешна медицинска помощ", категорична е тя. Според нея при така създадената организация пациентите с Covid-19 нямат достъп до адекватна извънболнична помощ и затова се получава претоварване на болниците и Спешна помощ.

"Много ме притеснява обстоятелството, че пациентите с Covid-19 на практика са лишени от пълноценен достъп до извънболничната медицинска помощ. В момента, в който човек е с положителен резултат, той е поставен под карантина и няма никаква организация на извънболничната помощ, така че той да бъде адекватно прегледан и диагностициран. Има достъп само до общопрактикуващия си лекар по телефона. При необходимост от извършване на каквито и да било изследвания – параклиника, образни изследвания и т.н. пациентът не може да бъде насочен към ДКЦ, медицински център, при специалист пулмолог. А единственото, което е съветван да прави е да търси Спешна медицинска помощ. Те да дойдат и да преценят дали той трябва да бъде превозен до лечебно заведение, в което да му извършат тези дейности. Това е изключително нерационално и създава голям хаос в системата, защото Спешна помощ е за спешни случаи. А на практика една част от тези хора не са спешни случаи, просто имат нужда от допълнителна специализирана диагностика, която може да се осъществи в извънболничната помощ, ако организацията е адекватна. И да продължат да се лекуват вкъщи", обясни Шаркова.

По думите ѝ би било по-удачно ако извънболничната помощ се отвори за Covid-пациентите и в големите градове има ДКЦ и медицински центрове, които обслужват само Covid пациенти с прегледи и изследвания. Вместо част от Спешна помощ да изпълнява функцията на такси за пациенти с коронавирус. "Спокойно могат да бъдат създадени правила и пациентът под карантина да информира полицията, че по препоръка на личния лекар отива в поликлиника с определен транспорт. И да се организира специализиран транспорт за хора без собствен автомобил", коментира Шаркова. Според нея сегашната организация не само засяга правата на пациента, но и създава хаос в системата и е изключително неудачна. Това важи не само за диагностицираните с коронавирус, но и за хора с грипоподобни симптоми и все още неуточнена диагноза. "Масово сигналите, които достигат до мен, са именно за хора, които се чувстват зле, но личният им лекар не си вдига телефона или пък е изчерпал възможностите си, необходими са снимка и допълнителни изследвания и съветват хората да звънят на 112. Тогава вече се влиза в спиралата на звънене на 112, на часове или дни чакане", разказа тя.

"При тази организация на практика пациентът може да получи помощ само в болницата и затова болниците се пълнят. Някои пациенти може да нямат показания за хоспитализация, но поради невъзможност по друг начин да получат медицинска помощ, това им е единственият вариант", заяви тя.

Шаркова обърна внимание, че със заповедта на здравния министър всички болници да са длъжни да разкриват определен брой легла за лечение на коронавирус, има риск лечебните заведения и лекарите да носят юридическа отговорност. Това може да се случи ако един пациент е лекуван в непригодена за лечение на коронавирус болница – например специализирана очна, ортопедична и други, които не отговарят по никакъв начин на медицинските стандарти и изискванията. "Когато настъпят вреди в резултат на противоправно действие или бездействе, човек има право на обезщетение. В определени случаи може да се носи и наказателна отговорност. Няма спор, че тези болници разкривайки легла за болни с Covid-19, не отговарят на изискванията и стандартите. Няма презумпция, че лекарите и лечебните заведения са освободени от юридическа отговорност в периода, в който има извънредно положение или извънредна епидемична ситуация.

Част от болниците разполагат с нужните отделения, специалисти, апаратура, а други – не. Тези пациенти, които попадат във вторите, освен всичко останало, са дискриминирани. Един ще попадне в инфекциозно отделение или пулмология, а друг в лечебно заведение, което не е пригодено. Някакво лечение е по-добре от нищо, но от друга страна никой в момента не гарантира на лекарите и лечебните заведения, че след време те няма да носят юридическа отговорност за това, че при лечението се е стигнало до нежелани събития", обясни Шаркова. Не така стои въпросът със специализираните болници, които осигуряват лечение за пациентите, които лекуват в тях основната си патология – например бременни, онкопациенти.

"Едно е да се определя къде какви случаи да се настаняват, друго е да задължат болницата да има изолатор за свои пациенти с Covid-19. Логично е една родилка под наблюдение или след като роди, да остане в АГ-болницата, а не да ѝ се търси място в инфекциозна клиника при ползване на консултанти", обясни Шаркова. Тя посочи още, че държавата има позитивното задължение, включително по Европейската конвенция за правата на човека, да защитава правото на живот на всеки граждани. Което включва да взима мерки, които съхранят живота на гражданите. "Когато държавата не е предприела такива мерки или с мерките си създава хаос и застрашава живота на гражданите, е допустим иск срещу държавата. Това не е екзотика", коментира тя.