Наистина ли в България са погребани 200 000 руски войници?

"Тук са погребани 200 хиляди наши войници, освобождавали България. Българите много грижливо се отнасят към монументите на Руско-турската и Втората световна война, отбелязваме само единични случаи на вандализъм. И, разбира се, паметта на хората, сложили главата си за освобождението на България, не бива да предаваме – не можем просто да напуснем страната“.

Това каза преди дни посланик Елеонора Митрофанова в интервю за ТАСС, цитирано по БНР.

Ето обаче обратно становище на известния наш общественик Вени Марковски, публикувано в страницата му във фейсбук, относно твърдението на Митрофанова:

В България НЕ са погребани 200 хиляди войници. Няма и как да бъдат толкова, защото цялата руска армия е 185 хиляди души.

Фактите са, че в Руско-турската война (1877-1878 г.) са дадени жертви** от различни държави и народности.

* Жертвите в руската армия: 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6 824 починали от раните си), 82 636 починали от болести.

* Румънски: 7 618 убити, ранени, починали и изчезнали

* Сръбски: 718 убити, 1 534 починали от рани и болести, 2 999 ранени

* Български: 1 347 души от Българското опълчение, значителни загуби сред цивилното население.

Важно е да се отбележи, че големият брой хора, починали от болести се дължи на факта, че руските войски не са изграждали военно-полеви болници, в които разболелите се войници да бъдат лекувани. Ако не ме лъже паметта, на територията на България не е имало нито една болница; имало е такава в Румъния.

Всек може да прецени дали руският цар и генералите му са се интересували особено и дали са били кой знае колко (или въобще?) загрижени за живота на своите войници. Впрочем, табела (на снимката) с подобно число - 200 хиляди - дълги години имаше на входа на храм-паметника “Св. Александър Невски", тя беше премахната без много шум преди 15-ина години.



По време на Втората световна война в България няма загинали в сражения червеноармейци, защото не са водени военни действия. България е окупирана без нито една пушка да гръмне. Няколко войничета умират от злоупотреба с метилов алкохол в Бургас.

България се отнася с много по-голямо уважение към паметта на загиналите войничета от руската армия (сред които немалък брой са били украинци, финландци и т.н.), отколкото в Русия се отнасят към паметта на българите, загинали в съветските концлагери по фалшиви обвинения.