Над половин милиард платихме за избори през последните две години

В последните две години в страната се проведоха пет парламентарни избора и едни за президент и вицепрезидент. Резултатите за партиите от последните предсрочни избори са ясни, а новият парламент започна с фалстарт своята работа. Колко ще е дълъг неговият живот предстои да разберем, но сметката за организираните от 2021 г. насам избори е ясна, съобщават от Институт за развитие на публичната среда.

Стойността на изборите е сумата от сбора на разходите от държавния бюджет за подготовката и провеждането им. В нея са включени и трансферите за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и осигуряването на видеонаблюдение за изборите от 2-и април, 2023 г.

Екипът на ИРПС проследи разходите за държавната хазна за изборите в последните 2 години. Стана ясно, че държавата е отделила от държавния бюджет за подготовка и провеждане на избори в размер на почти 520 милиона лева. В този половин милиард са включени и разходите, предвидени за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение за изборите от 2-и април, 2023 г. 

Данните показват, че най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември, 2021 г., които са стрували на бюджета общо 149,6 млн. лв. Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108,8 млн. лв. 

От изборите през април, 2021 г. машинните устройства бяха въведени във всички секции в страната с над 300 избиратели. На последвалите избори с машинни устройства се гласуваше и в десетки секции в чужбина. 

Първоначалното закупуване на 9 600 броя устройства за машинно гласуване беше на обща стойност 43,2 млн. лв. В последствие от държавния бюджет бяха заделяни средства за поддръжка, съхранение,транспорт и логистика на машините, за “подготовка, модифициране и параметризиране на софтуера", за демоверсии, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване при възникнали проблеми (в т.ч. и в изборния ден) и пр. 

Машинни устройства бяха закупени допълнително за изборите през юли, 2021 г. и за тези през ноември, 2021 г. Разходи, свързани с машинните устройства бяха предвидени и за поддържане и зареждане на акумулаторните батерии на машините за гласуване. 

Така общата сума за осигуряването на машинното гласуване в тези две години възлиза на 96,8 млн.лв. или около 20% от всички разходи за избори в периода. Тази инвестиция в голяма степен беше обезсмислена, след като с последните промени в Изборния кодекс се върна т.нар. смесено гласуване и се въведе ръчно преброяване на резултатите от машинното гласуване. 

Най-голямото перо в разходите за избори за 2021 г. – 2023 г. са средствата за възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии – общо 149,1 млн. лв. Общият брой на изборната администрация на това ниво варира около 80-90 хиляди души. Следва да споменем, че някои от изборите се провеждаха в извънредна епидемиологична обстановка заради Ковид-19 и в заплащането на членовете бе включена т. нар. “ковид добавка". С последните изменения на Изборния кодекс преди изборите от април, 2023 г. пък бе предвидено увеличение в заплащането на членовете на секционните комисии. Сумите, които бяха предвидени не могат да са “по-малко от ¼ от минималната работна заплата". 

За подготовка на членовете на секционните избирателни комисии в последните две години са отделяни между 300 и 550 хиляди лева. В каква степен обученията са ефективни е допълнителен въпрос, още повече имайки предвид многобройните грешки в изборните протоколи, особено на последните парламентарни избори.

На изборите от 2-и април, 2023 г. в 1 157 секции избирателните списъци са включвали до 100 гласоподаватели. В тези секции съгласно разпоредбите на Изборния кодекс комисиите са имали между 5 и 7 членове. Намаляването им би довело и до по-ниски разходи в план-сметките за изборите. Следва да се замислим не само за намаляването на разходите, но и за по-ефективното използване на средствата, които държавата отделя за избори. В тази насока, би следвало да се помисли за законодателни промени, с които да се върне използването на протоколите от машинното гласуване. Такава мярка би оптимизирала вече направените разходи по закупуването на машинните устройства, а и би улеснила работата на секционните комисии. В допълнение, е редно да отбележим, че на всички избори от последните две години е имало по над 5 млн. поръчани, но неизползвани хартиени бюлетини. За тяхното отпечатване държавата е харчила средно по 1.5 млн. лв. на проведени избори.