България ще мине през катаклизми, но ще дръпне напред, а идеите за нов социализъм този път ще дойдат от Запад. Това са част от пророчествата на Тодор Живков, който си отива от този свят на 5 август 1998 г., преди точно 22 години. През последните години от живота си Живков дълго е под домашен арест, но не отказва интервюта, които изглеждат невероятно актуални дори две десетилетия след кончината на бившия Първи. В средата на 90-те години Тато дава за пример развитието на големите западни държави, откъдето очаква да се възроди идеята за социализъм, такъв, за какъвто мечтаят идеалистите. "Социализмът ще дойде от развитите общества - казва Живков пред журналиста от Би Би Си Петър Увалиев през 1994 г. - В Германия още преди много години този строй се подаваше от всеки ъгъл." Тато признава, че при нас всичко е било различно. "Когато ние взехме властта в България, къщите се преустройваха от кирпич - припомня той и допълва. - След смяната ми на 10 ноември настъпи еуфория. За всичко бях виновен само аз. Но това премина и дойде моментът на махмурлука, а след това и времето на отчаянието."
До края на живота си Живков вярва, че България ще дръпне напред след първите десетилетия на XXI век, а социализмът ще дойде от Запада. Бившият първи има и своите опасения за бъдещето на България. "Страхувам се от апатията на народа - признава Тато. - Те не разбират, че целта е голям капитал да се концентрира в малък брой хора, които ще диктуват кой да бъде министър-председател, кой не и т.н. На Запад профсъюзите искат работната седмица да се намали на 35 часа и това ще стане, защото това са интересите на милиони хора. А че ще има богаташи, ще има. Събитията назад не могат да се върнат. Но сега България се връща десетилетия назад и в реален, и в материален план. Без да има производство, слагат данъци, данъци... Да се чуди как издържа този обеднял народ..."
"България Днес" се свърза и с един от близките приятели на Живков от родния Правец, който редовно го посещава в годините, след като Живков вече не е на власт. "Ходех при него по два пъти в седмицата, когато всичките се бяха скрили - разказва Христо Христов-Референта, бивш директор на ловно стопанство "Кормисош" в Родопите. - Живков беше много добре информиран за всичко, което се случва. Винаги имаше пред него един куп вестници. Вярно е, че той предсказа разграбването на държавата, за което много го болеше. Но пазеше в себе си и вяра, че нещата ще потръгнат към добро един ден. Казваше, че не го е страх от смъртта, но го болеше, че е изолиран и го държат под домашен арест. Обърнах цяла София, за да му изкарам разрешително да си дойде до Правец за стогодишнината на читалището през 1995 г. В крайна сметка Николай Добрев, когото случайно срещнах на северния вход на Народното събрание да пуши цигари, успя да уреди нещата. Кольо убедил тогавашния главен прокурор Иван Татарчев да даде разрешение на Живков да дойде за празника в Правец. "На шестата водка Татарчев подписа", каза ми тогава Кольо Добрев, който беше много свестен мъж.
"Наборе, не сме вечни. Ке си идеме първо аз, после ти." Тези думи казва Ванга на Живков навръх Благовещение, 25 март 1995 г. Разговорът между двамата не е официално потвърден, но е широко обсъждани и публикуван в медиите в средата на 90-те години. Твърди се, че докато пророчицата чествала именния си ден, по телефона в Рупите й се обадил лично Живков. След като я поздравил, я питал: "Ванго, ще ни бъде ли?". "Е, па вечни хора нема" - казала Ванга. - "Ке си идеме първо аз, после ти." Ванга и Живков са родени в една и съща година - 1911. Преди да починат, и двамата изпадат в кома. Ванга умира през август 1996 г., а Живков през август 1998 г. Говори се, че първата им среща, която също не е официално потвърдена, е още през 1967 г, пише още "
България Днес".