"Мосю Бриколаж", "Айко", "Спорт депо" и "Хеликон": Не знаем как да се подготвим за влизането ни еврозоната
Представители на бизнеса изразиха притеснения, че зарази липса на цялата нормативна база, свързана с присъединяването ни към еврозоната, няма да имат достатъчно време да се подготвят за работа в условията на новата валута. Това посочиха от Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС) на организиран брифинг.
АТНС е сдружение, което обединява представители на пазара с нехранителни стоки у нас - "Мосю Бриколаж", "Айко", "Мьомакс", "Спорт депо", "Практис", "Хеликон". Те разполагат общо с над 100 търговски обекта в 13 областни града, над 3000 души са заети в тях.
За да се подготви сериозно, бизнесът трябва да разполага с цялата нормативна база, за да знаем какво ще се случи, каза адв. Галин Попов, изпълнителен директор на АТНС. В момента е готов и приет един закон - законът за БНБ. Имаме проект на закон за въвеждане на еврото в България, той мина на обществено обсъждане, а след приемането му ще трябва да се направят промени в още 52 закона и в редица подзаконови нормативни актове на централно и местно ниво, посочи той.
По думите му фокусът е изцяло към потребителите и гражданите, което е важно, но според него липсва фокус как бизнесът може да се подготви за това от утре да имаме друга национална валута. Учудва ме разделителната линия, която се слага между потребители и търговци, а това е пазарът - ние сме едно, коментира той.
Попов отбеляза още, че на търговците ще им се наложи да свършат огромна нетърговска работа в процеса на приемане на еврото. Финанси, одит, счетоводство, търговски отдели, юридически отдели, човешки ресурси в една фирма трябва да променят изцяло концепцията си на работа, добави той.
Според неформално проучване на АТНС, представено днес, членовете на асоциацията смятат, че минималният срок за сериозна подготовка на бизнеса за еврозоната е между шест месеца и една година. Затова от асоциацията апелираха държавата да приеме възможно най-скоро цялата нормативна база, благодарение на която бизнесът ще знае какво точно и как да промени.
За 50 процента от анкетираните реалистичната дата България да бъде приета в еврозоната е през 2026 г. За всяка четвърта фирма датата е 1 юли 2025 г., а 12,5 процента смятат, че това има шанс да се случи на 1 януари 2025 г. Други 12,5 процента не могат да преценят кога ще бъдем приети в еврозоната.
За 62,5 процента от участвалите в проучването инфлацията и политическата нестабилност в страната са двата най-важни критерия, от които най-вече зависи приемането ни в еврозоната.
Половината фирми отговарят, че не разполагат с достатъчно информация, за да се подготвят за еврозоната и не знаят какво точно и как да променят.
Въпреки това 50 процента от анкетираните посочват, че вече са започнали да се подготвят, като най-голям е делът на отдел "Информационни технологии" (30,8 процента), "Логистика и продажби" (30,8 процента), "Финанси и счетоводство" (23,1 процента).
Запитани какво трябва да направи държавата, за да помогне на българския бизнес да се подготви за еврозоната, 66,7 процента отговарят, че е необходимо да дава практическа информация, а 33,3 процента - да предостави експерти. Ако държавата не предостави полезна информация или експерти, 62,5 процента от фирмите посочват, че ще потърсят бизнес или експерти от неправителствени организации у нас, които да ги обучат, 12,5 процента ще потърсят експерт от държава в еврозоната, а 25 процента ще разчитат на собствени проучвания и обучения.
Проучването показва още, че за половината от анкетираните най-голямото предизвикателство след приемането ни в еврозоната е двойното обозначение на цените в левове и евро. В тази връзка търговците трябва предварително да бъдат снабдени с т.нар. стартови комплекти с евробанкноти и монети, за да връщат на клиентите ресто само в евро, като от АТНС коментираха, че още не е ясно дали тези комплекти ще бъдат безплатни или ще се плащат.