Томчето на йеромонах Висарион от Зографския манастир и йеромонах Йоан от манастира "Свети Петър и Павел" в Бяла черква вече е особено популярно сред свещеници и миряни. Някои християни считат, че суеверието е нещо безобидно, и предпочитат да чукнат на дърво, да не би да стане нещо, пишат Божите служители.
Вредата от суеверието обаче е прикрита, тъй като то откъсва човека от здравата вяра, смятат монасите. Книгата се издава от славянобългарския манастир "Свети вмчк Георги Зограф". Черковна свещ с вързана мартеничка на корицата подсказва тематиката на томчето.
На близо 200 страници в книгата двамата монаси са описали най-честите суеверия, с които се сблъскваме всеки ден. Мартеничка, вързана на запалена черковна свещ, еднозначно илюстрира корицата на книгата, а в една от последните глави монасите пишат, че "не на бял и червен конец трябва да се надяваме ние, християните, а на Всемогъщия Бог".
Новоиздадената книга вече е на разположение на всички епархии и се радва на истински успех и сред свещениците. Най-голямо внимание е отделено на битовите суеверия, които попадат в своеобразен "черен списък" още от първите страници. "Далеч от християнството, а и от най-обикновения здрав човешки разум" се оказват например нещастната любов при счупено огледало.
Чукането на дърво като предпазна мярка, тръгването от дома с десен крак и минаването на пътя от черна котка също са заклеймени от монасите.
"Не тези дребни събития правят деня на човека нещастен, а живота - грешен", пишат те, цитирайки св. Йоан Златоуст. Пълни измислици според монасите са и суеверията, свързани с падащите звезди. Ако наскоро сте стояли будни заради Персеидите, то е било напразно.
"Дяволът хитро си разпростира мрежите", казват Божите служители. И продължават: "Добре е да се научим да виждаме тяхното безсмислие и бездуховност." Не е вярно, че ако чуеш кукумявка, някой ще умре. Или чантата на земята води до безпаричие.
Падането на вилица от масата не може да е знак за гости", отсичат още монасите. Дъгата и подковата може и да носят късмет, но също са в графата на "популярни суеверия". Отвореният чадър в стая не може да е знак за нещастия или предстояща беда. Сигурно ви се е случвало да очаквате "новина и късмет", тъй като по дрехите ви пълзи паяче. Е, чакайте си, защото монасите твърдят, че "човек започва да си измисля знамения, когато не му достига решимост".
Ако ви сърби носът - почешете го. Но не е вярно, че ще се скарате с някого или ще се ядосате. Бученето в лявото или в дясното ухо би трябвало да е знак да си премерите кръвното, но не и да си мислите, че "някой ви одумва или хвали".
Пак без последствия монасите оставят и чукването на короните на младоженците при венчавка. Това суеверие вещае раздяла, както и ако пръстенът на младоженеца не влиза веднага. Надеждата, че скъсаното копче носи обяснение в любов, според монасите също е съшита с бели конци. Обобщението за всички разпространени вярвания е, че са "окултни въдици".
Перата от орел или щраус могат само да красят дома ви, но не е доказано, че носят късмет. И ако следващия път срещнете съседката си с празни ръце, то не проклинайте наум, че ви тръгва "празен денят". Заключете пръсти и се огледайте за карфица на земята, но за да не се набодете. Защото и двете суеверия са сред основните, заклеймени от атонските монаси.
Източник: в. "Стандарт"