Присъствието на
Слави Трифонов и хората около него в политиката се превръща във все по-голям парадокс. Поведението им е меко казано нелепо и вчерашното "интервю" го потвърди.
Интервю, разбира се, е силно казано, защото по-скоро бе направен опит да се повторят опорните точки, но бе толкова скучно, безсмислено и празно откъм съдържание, че трудно човек можеше да го изгледа до края. А това се водеше "интервю" с най-интересния и търсен за мнение човек в държавата.
От другата страна бе "интервюиращият" Тошко. В един умопомрачителен момент той попита началника си защо имало мисирки в журналистиката. Ами погледни огледалото и се попитай, Тоше, защо аджеба съществуваш ти. Защото във всички интервюта на Слави ти си мисирката и задаваш удобните и подготвени по сценарий въпроси.
Слави, партията му и електоратът му нямат нужда от подобни "интервюта". Те са обида за всички, но най-вече за
избирателите му. Чак за толкова прости ли ги има? Много по-полезно би било, ако Слави застане пред журналисти и отговори на истинските въпроси. Като например "
Защо ДПС го подкрепят за всички важни решения в парламента?". Да застане и да отговаря честно, на живо, без сценарий, точно както иска да води уж преговорите за подкрепа на правителството му.
Докато се крие като мишка от мисирките, съмненията за обвързаността му с ДПС ще растат. Царят е гол, в този случай и куц и няма сила, която да спре истинските журналисти да го съобщават, защото това е голата, болезнената и неудобна истина.
Ако здравословното му състояние не позволява да се яви на пресконференция, да си го признае. Няма нищо срамно в това човек да е болен.