Директивата за минималните работни заплати в ЕС регламентира минимални изисквания, които следва да се установят в националното право и практика на всяка държава членка. Тя няма за цел да хармонизира равнището на минималните работни заплати в целия ЕС, нито да въведе единен механизъм за определяне на минималните работни заплати, като в нея изрично е подчертано, че трябва да бъдат зачитани традициите в различните държави.
Това се посочва в отговор на социалния министър
Ивайло Иванов на депутатски въпрос кога ще бъде въведена у нас адекватна минимална работна заплата.
Министърът уточнява, че в България МРЗ е законоустановена и се определя от МС всяка година до 1 септември, като трябва да е в размер на 50 на сто от средната брутна заплата за страната за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата.
В годишния си преглед Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд установява, че въздействието на директивата върху определянето на минималните заплати в отделните страни е било ограничено, тъй като фазата на транспониране едва сега е започнала.
Ориентировъчните стойности, определени в нея, се прилагат все по-често в законопроекти или цели като в България, Белгия, Ирландия, Испания, Словакия, или се използват за действителни увеличения като в Германия и Хърватия. Фондацията отчита, че само малък брой държави са направили законодателни промени по отношение на МРЗ, като най-съществени са те в България.
През януари е създадена междуведомствена група към социалния министър, която за две години е заседавала 17 пъти, посочва министърът.
До момента обаче няма постигнато съгласие между социалните партньори, чиито позиции по някои от текстовете в директивата са диаметрално противоположни. Министерството е изготвило и представило за обществено обсъждане промени в Кодекса на труда, като промените ще продължат и в началото на тази година.
Срокът на работа ма междуведомствената група пък е удължен до 31 март 2025 г., пише Pariteni.bg.