В обществен интерес е максимално бързо да стартира изпълнението на програмата за саниране на жилищни сгради по Етап I на НПВУ. С екипа ми заварихме доста капани в министерството, но полагаме усилия за преодоляване на наследеното забавяне, за да може до края на годината да бъдат сключени договорите с общините. Трябва да изпълним успешно инвестицията, която дължим на българското общество.
Това каза днес министърът на регионалното развитие и благоустройството инж.
Виолета Коритарова на деветата кръгла маса "Перспективи, предизвикателства и визия за развитието на строителния сектор“. В организирания от Камарата на строителите в България и в. "Строител“ форум участваха също заместник-министрите на регионалното развитие и благоустройството Веселина Терзийска и Юра Витанова.
Поставили сме си за цел възобновяването на всички строителни дейности по големите инфраструктурни проекти, каза още министър Коритарова. И напомни, че вече е започнало строителство на нови трасета от републиканска пътна инфраструктура, които бяха замразени от години, рестартирано е пътното поддържане, развитието на регионите.
Министърът напомни, че през последните години браншът е минал през много изпитания, но изрази увереност, че те вече са в миналото. Секторът се съживява и това се вижда от увеличения брой фирми в регистъра на КСБ – вече близо 7500.
В отговор на въпрос министър Коритарова посочи, че при участието си в Годишната среща на местните власти преди дни е получила уверението на общините, че провеждат обществени поръчки за избор на изпълнители на мерки за енергийна ефективност в жилищни сгради по НПВУ под условие за наличие на финансиране. В този период ще бъдат подписани договорите за безвъзмездна финансова помощ с общините, така че в началото на следващата година да започне физическото изпълнение на инвестицията и да не се загуби финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост.
Заместник-министър Веселина Терзийска информира, че към МРРБ по Инвестиционната програма за общински проекти са подадени 2170 предложения, като за 1625 от тях има сключени споразумения. Разплатените средства са вече 247 млн. лв. Инвестицията за целия период на програмата възлиза на около 7 млрд. лв. , като тя ще продължи да се изпълнява регулярно и през следващите години.
Пред участниците тя обясни, че регламентираният по програмата модел за разплащане дава възможност общините и изпълнителите да разполагат с постоянен ресурс и да не се допуска невъзможност за плащане на извършена работа. Целта е всички започнати обекти да бъдат завършени и въведени в експлоатация, тъй като това са публични средства.
Зам.-министър Терзийска обърна внимание на средствата, които ще се вложат в изграждане на нова и ремонт на съществуваща ВиК инфраструктура и пречиствателни съоръжения в 10 агломерации чрез "Български ВиК холдинг“ ЕАД. Инвестицията е свързана с разработване на проект на Закон за ВиК. Той е изпратен за финално одобряване към ЕК, след като вече е преминал обществени консултации. "ВиК дружества към Българския ВиК холдинг ЕАД са бенефициенти по ОП "Околна среда“ за големи инфраструктурни проекти“, припомни тя.
Заместник-министър Юра Витанова акцентира, че над 3,6 млрд. лв. ще бъдат вложени в интегрирани териториални инвестиции чрез Програма "Развитие на регионите“ в пътна, здравна, туристическа, културна и други видове инфраструктура, както и в повишаване на привлекателността на градската среда. Управляващият орган на програмата планира до края на годината да започне набирането на конкретни проекти по вече разработените концепции за интегрирани териториални инвестиции. В тях ще бъдат вложени 638 млн. лв. от Приоритет 1 на програмата, насочен към 10-те най-големи общини в страната, и 1,3 млрд. лв., предвидени за 40 градски общини по Приоритет 2. През първото тримесечие на следващата година се обмисля обявяване на втора покана за кандидатстване.
По Приоритет 4 на програмата с отделен ресурс от 2,7 млрд. лв., насочен към справяне с последствията от прехода към климатична неутралност, вече са подадени проекти за 196,4 млн. лв. за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради в трите въглищни региона – Стара Загора, Кюстендил и Перник и още 10 прилежащи общини от Маришкия басейн. Очаква се оценката им да приключи до края на годината и в началото на 2025 г. да бъдат сключени договори за безвъзмездна финансова помощ.
Зам.-министър Витанова отчете, че е направена организация за преодоляване на наследеното забавяне в работата по Националния план за възстановяване и устойчивост и по процедурата за повишаване на енергийната ефективност на публичния сграден фонд са сключени всички 283 договора за общо 463 млн. лв. Подписаните договори по процедурата за производствени сгради са 107 на обща стойност 67 млн. и предстои подписването на още 100 договора. Договорите за енергийна ефективност на публичния сграден фонд на БАН са 13 за общо 36 млн. лв. А 16 са договорите за екологосъобразна мобилност за 126 млн. лв. По 56 от общо сключените 419 договора за 691 млн. лв. са избрани изпълнители за основните дейности и е стартирано изпълнението на инвестициите, отчете тя.