© | | Минимум 7000 българи влизат в ролята на "опитни мишки" всяка година. Тестовете на нови лекарства осигуряват на икономиката ни около 151 млн. лв. годишно. Това става ясно от проекта за развитие на клиничните изпитвания на медикаменти у нас, публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
"Белите мишки" биват два вида - хора с тежки заболявания, които нямат алтернатива, или доброволци, на които се плаща. "Аз имах невероятен късмет да попадна в такова проучване", разказва Валентин Петков. Той бил с хепатит, който не лекувал дълги години. Състоянието му се влошило и така попаднал в обхвата на клиничното проучване на медикамент, водещ до "капсулирането" на хепатитния вирус и преустановяване на по-нататъшното увреждане на черния дроб, пише столичен всекидневник.Валентин обяснява още, че пациентите, решили да се превърнат в "опитни животни", не просто се възползват от най-новите и модерни препарати, но и получават безплатни медикаменти и прегледи в продължение на 10 години. Неговото лечение струва средно 1000 лв. на месец и продължава вече 8 години. Така практически само той е спестил на НЗОК 96 000 лв., тъй като терапията му се заплащала от фармацевтичната компания, провела проучването. "Не се чувствах "бяла мишка, а бял човек", допълва мъжът.
Доброволците най-често са студенти по медицина. Те получават между 50 лв. и 250 лв., като заплащането зависи от продължителността на клиничното изпитване. Това твърди 28-годишният софиянец Петър Димитров, участвал многократно в тестове на медикаменти и козметика. "Целта оправдава средствата, стига да си преценил добре рисковете", коментира той.
В същото време обаче у нас, както и в световен мащаб, се наблюдава спад на броя на новите изпитвания. През 2011 г. в страната са одобрени 196, през 2013 г. те намаляват до 187, като през 2014 г. са одобрени 160. Медикаментите за болестите, засягащи централната нервна система, както и областите онкология и хематология, са сред най-тестваните при клинични изпитвания в България.
Страната ни може да увеличи в пъти броя на клиничните изпитвания, смятат експертите от здравното министерство. Разходите за тях у нас били сравнително ниски, а мотивацията на пациентите - висока. За съжаление обаче имаме съществени пропуски в законодателството, а Агенцията по лекарствата няма нужния административен капацитет, за да обработва стотиците документи. |