Мими и Ники продават мартеници за по левче, но с цялата любов в сърцата им

Майка плете мартеници, за да може детето ѝ да ходи на рехабилитация. Може да ги видите всяка февруарска сутрин, хванати за ръце, да прекосяват пътя към центъра на монтанското село Спанчевци.

Тя отива там, за да продава мартеници. Той е с нея, за да ѝ помага.

Тя е Мими и прави това повече от тринайсет години заради него. Той е Ники и е на 22 години, но е с детска церебрална парализа и има нужда от помощ, грижи и средства за рехабилитация.

Той има право на рехабилитация по клинична пътека, но местата са ограничени и чакането за ред е дълго.

"За 11 март сме планували да отидем на платена рехабилитация, седем дни му е пътеката. Ще си заплатим процедури, спане, ядене. Не е достатъчно, но пък вкъщи идва рехабилитатор, на когото заплащаме, за да извършва масажи. Има подобрение от масажите. Дано повече хора закупят мартенички, за да съберем сумата и да си платим рехабилитацията“, споделя Мими Ангелова, предава bTV.

Ники завършва индивидуално обучение в профилирана паралелка по компютърни технологии и макар все още да не може сам да изкарва пари, не се чувства болен.

"Все едно ми няма нищо, така се чувствам аз“, казва Ники.

Мечтата му е да оздравее и да тръгне сам.

В мрежата Ники намира приятели, които го подкрепят и окуражават. Един от тях започва да му изпраща терапии, от които той се повлиява.

"Бях по-изнервен, сега вече съм една идейка по-спокоен, въпреки че заболяването ми е такова, че моята нервна система е разстроена. Обаче въпреки това моите приятели знаят как да ме накарат да се чувствам добре и въобще да не се нервирам. Има хора, които вдъхват живец на други хора, че животът е наистина много хубав! Просто огромно благодаря на моите приятели, че са до мен винаги и че мога да разчитам на тях. Да, не са много, но ги има“, казва Ники Ангелов.

"Това ни е мечтата - да може да проходи сам, да се грижи за него си, да не е зависим от никой“, допълва Мими.

Освен мартеници, Мими прави и продава храна в бурканчета – с чистите продукти от планината, сред която живее.

"Берем борови връхчета, правим мед, сладко от горски теменужки правим, мед от глухарчета, мед от акация, лютеници, туршии, сладка, сиропи“, разказва Мими.

Ако ги видите някоя февруарска сутрин там, вече знаете: Мими и Ники продават мартеници за по левче, но с цялата любов в сърцата им.