Мартин Владимиров: Няма риск за сигурността на електроенергийните доставки
Развитието на енергийната политика в България има някои приоритети върху които трябва да се спрем, а именно подобряване на енергийната сигурност, намаляване на енергийната бедност и ускоряване на енергийния преход. По всички тези три направления България изостава драматично и не си е свършила домашното, което включва завършване на ключови стратегически проекти, създаване на рамка за подпомагане на най-уязвимите социални групи, заедно с либерализация на пазара на електроенергия, така че да не се създават грешни стимули в икономиката, от които страдаме всички ние под формата на прекомерно потребление и загубите на енергийните компании. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус" директор програма “Енергетика и климат"в Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.
Той посочи също създаването на регулаторна мярка, която да отключи потенциалът на България за върхови технологии за декарбонизация. Ясни правила за внедряване на фотоволтаични централи, вятърни централи, мощности за съхранение на енергия, децентрализация на производството така, че хората сами да могат да инсталират ВЕИ мощности и да намалят зависимостта си от мрежовите оператори. Да се използва възможността и да се насочат огромните европейски средства, които са предоставени на България, за трансформиране регионите уязвими от енергийния преход.
“Българският енергиен и минен форум алармира за риск за енергийните доставки, режим на тока, но това са откровени дезинформационни послания. Няма риск за сигурността на електроенергийните доставки. Потреблението е такова, каквото в предишни години. Има натоварване на системата, поради плановият ремонт на Шести блок на АЕЦ “Козлодуй". С влизането му обратно в електроенергийната система дисбалансите ще намалеят чувствително. Износът от Румъния и Унгария за Украйна създават недостиг на електроенергия в региона, но това не трябва да всява страх у нас и да прибягваме до решения, предложени в това становище, които не отговарят на европейското конкурентно правило, нито на устойчивостта на българските финанси. Подобни дезинформационни послания целят да се оправдае запазването на въглищните централи и отпускането на още милиарди субсидии за предприятия, които са в технически фалит, и не биха оцелели на пазара, ако не бяха включени в един регулиран пазар на фиксирано висока цена", подчерта Мартин Владимиров.
“В София се проведе международна конференция за бъдещето на вятърната енергия в Черно море. Вятърната електроенергия е от изключително значение не само на сушата, а и в морските територии, за да се балансира огромният брой нови фотоволтаични централи в България. Електроенергията от вятърната енергия е по-евтина от средните цени на пазара на едро в България и региона. Тя може да осигури това предлагане на пазара рано сутрин и вечер, когато не грее слънце. Вятърната енергия замества нуждата от използването на много по-скъпите въглищни централи или вноса на електроенергия. Наши изследвания показват, че България има потенциал за поне 10 гигавата вятърни електроцентрали на сушата, като половината от тях са могат да бъдат осъществени сравнително лесно. Но завършването им е блокирано от масирана информационна и политическа кампания, ръководена от проруски мрежи за влияние. И те се възползват от насаждането на тези нерационални страхове у местните общности, рискове за здравето на хората, които не са основани на факти, а са по-скоро спекулативни. От друга страна вятърната енергия в морските пространства може да създаде една цяла нова индустрия, става въпрос за огромната добавена стойност, която има офшорната енергия за регионалната черноморска икономика - разширение на пристанищната инфраструктура, създаване на фабрики за производство на оборудване за вграждане на бъдещите офшорни вятърни паркове, хиляди нови работни места. За 1 мегават инсталирана мощност вятърна енергия в морето е необходим 1 човек. При положение, че лесния потенциал за офшорна вятърна енергия в България е 4,6 гигавата, говорим за минимум 4500-5000 работни места открити до 2035 г., ако си свършим домашното. А то е да създадем ясна и предвидима регулаторна рамка, която да привлече големите гиганти в индустрията да създадат не само офшорни паркове, но и цялата съпътстваща инфраструктура и производство, които са необходими. Създаването на допълнителни отрасли, които да обслужват парковете е размерът на пилоните, ротори, турбини, който е голям, те не могат да бъдат пренесени, а трябва да бъдат построени в Черно море. Цялата ни морска бизнес общност би трябвало да приветства подобно развитие. Протестите срещу офшорния вятър по-рано тази година е срещу приемането на закона, и са свързани с нежеланието на местните олигархични структури да загубят влиянието и контрола на черноморската ни икономика", отбеляза Мартин Владимиров.
“Законът за възобновяемата енергия в морските пространства мина на първо четене в предишния парламент с конституционно мнозинство. На второ четене не беше предложен за гласуване, заради протести, дезинформация в медиите, и това уплаши партиите, които предложиха закона. Имаме необходимост от по-дългосрочна политическа стабилност, за да се успокои напрежението, и законопроектът да мине с промени, които да покажат чуваемост за някои от страховете и притесненията на местните общности. Да се гарантира, че офшорните инвеститори ще връщат обратно в обществото повече, отколкото ще получават. Да се създаде механизъм, по който да се финансират проекти на рибарски организации, на екоактивисти, които се грижат за биоразнообазието в Черно море. Да се успокоят страховете на хотелиерите за потенциалния шум създаден от парковете и ограничения къде точно да се поставят парковете. Има много начини да се управляват рисковете и притесненията от развитието на сектора. Но да се блокира изначало е самоубийствено от гледна точка икономическият напредък на страната. Румъния и всички останали страни в региона развиват активно сектора", заключи Мартин Владимиров.