Мария Касимова-Моасе: Разказът ще остане въпреки технологиите

Умението да разказваш истории е супер-сила, която само надарените със сетива за тях притежават. Сред тях е Мария Касимова-Моасе, едно от най-искрените и силни пера в българската литература.

Тези дни тя е край морето, за да участва във фестивала "Варна Лит", който се провежда за четвърта поредна година и вече се утвърждава като едно от най-значимите културни събития в морската столица. 

"Варна Лит" започна изненадващо присъствено, защото последната година свикнахме да се срещаме онлайн. Залата беше пълна и дори организаторите връщаха хора. Имаше страхотен интерес от смислени хора и съм вдъхновена от преживяното", сподели в интервю за Дарик радио Мария Касимова-Моасе.

"Писането изглежда самотно занимание, но когато видиш хората реално и те започнат да говорят за това, което ги вълнува, вече не си самотен", каза още тя.

В ефира на Дарик Мария разказа как се среща с историите, които съпреживява и пише.

"Не всички истории са лично мои, има и такива, които съм чувала от други хора. Взимам някоя чужда история, украсявам я, вкарвам в контекст, прекарвам я през себе си...", каза Мария, която рисува образи и картини, редейки думите магично.

"Разказът ще остане въпреки технологиите. Разказът е страшно пленително нещо."

"Баща ми беше страхотен разказвач и част от екипа на Сатиричния театър. Когато някой от актьорите станеше да разказва история, всички млъкваха и потъваха в нея..."

"Баща ми Хиндо Касимов е бил актьор и във Варненския театър и във Варна е получил най-хубавия си комплимент. В началото на 60-те години е играел в два спектакъла – в единия е много млад, а в другия е много стар. Една сутрин един човек го спрял на улицата и му казал: "Вие сте май артист. Гледал съм Ви. Добър сте, много сте добър! Но всъщност баща Ви е по-добър актьор".

С Мария Касимова-Моасе разговаряхме и за енергията на имената, за това как всеки предмет и къща имат история, достойна за разказване, за спомените ѝ от Варна и приятелите ѝ, за зареждащите срещи с непознати хора, както и за личните ѝ битки...

"Обичам баланса, не обичам да се повишава тон и хората да се карат. Избирам си битките, но когато ги водя, го правя упорито. Интересува ме единствено дали един човек е добър, а не с кого си ляга. Не понасям насилието във всичките му варианти. Научих се да водя битки, което коства много. Първоначално много страдах от обидите срещу мен, ревах като малко момиче, сега просто подминавам вербалната агресия."