Името на майката е Петя Момчилова, а на намерената и дъщеря Дамяна.
Петя забременяла когато била едва на 17 години и тъй като е непълнолетна, за да направи аборт й трябва подпис от родителско лице. Майка й, която е здравен работник, отказва категорично, за да не се излага пред колегите си каква "разхайтена" дъщеря има. В края на 1984г. тя скрива Петя в близък град, за да не я гледат хората бременна. Там тя остава до раждането на дъщеря си.
"Показаха ми я, честитиха ми и я отнесоха. В следващите седем дни изобщо не я видях. Знаеше се, че това дете се оставя за осиновяване. Закараха ме заедно с нея и акушерка с кола до дом "Майка и дете". В колата видях за кратко личицето й. В дома акушерката отиде да извика лекар да я прегледа тогава използвах момента да я разгледам подробно с надеждата да има някакъв родилен белег по нея, който да запомня и по който един ден да си я потърся, но нямаше. След това акушерката се върна с лекарка, прегледаха я и повече не я видях" - разказва Петя пред "Телеграф".
През следващите години младата жена си има още три деца, но никога не забравя и за момент първородната си дъщеря, на която дава името Росица и своята фамилия. С годините изпитва все по-голямо желание да я срещне.
Заедно с още една биологична майка създават в интернет страницата "Чакам те, мило дете", където публикуват данните на изоставените си деца с надежда да ги открият. Петя започва да се появява в медиите, където разказва трогателната си история, но негативите не закъсняват. Тя стиска зъби и продължава битката си. Много жени се вдъхновяват от историята й и последват примера й.
И един ден... чудото се случва !
Младо момиче на име Дамяна прочита историята на Петя. Дамяна е осиновена, а личните й данни поразително много съвпадат с тези на изоставеното от Петя бебе. Дамяна се свързва с администраторите на сайта "Чакам те, мило дете" за повече подробности и попада на... биологичната си майка.
След вълнуващ телефонен разговор, двете се виждат на живо и проверката на документите показва, че в действителност Дамяна е изоставеното бебе на Петя от преди 32 години.
Петя казва, че никога няма да забрави тази среща.
"В първия момент като я видях да идва към мен, бях шокирана. Виждах собственото си "аз". Тя държеше голяма червена роза за мен, жената която я е изоставила и която тя никога не е виждала. Благодарна съм на майка й, жената която я е отгледала и възпитал, че й е разказала всичко и е изявила желание да и помогне да ме намери. Днес тази жена вече не е сред нас и нямам възможност да и отблагодаря за всеотдайните грижи за нашето дете. Слушайки Деми с каква обич говори за нея, съм сигурна, че майка й е причината аз да бъда толкова добре приета и обичана от Дамяна" - завършва историята си Петя Момчилова.