Според статистиката за летните месеци юни, юли и август тази година са загиналите в катастрофи са общо 180 при 233 за същия период на 2016 г. Това поставя лято 2017 наравно с рекордните 2012 г. и 2013 г., когато жертвите са съответно 179 и 181. За настоящия месец данните са още по-розови - 28 жертви до 15 септември, при 64 и 70 съответно за 2012 г. и 2013 г. Рекордът за септември е от 2011 г. – 51 убити.
Във всекидневните бюлетини на МВР за пътната обстановка обаче има и друга графа - ранени с опасност за живота. Само от началото на месеца има 19 души, през юни те са били 42, през юли - 36, през август - 52. На първо число всеки месец обаче данните се "зануляват". И няма сила, която да накара МВР да включва и починалите в болница до 30 дни след произшествието на пътя.
През февруари т.г. двама експерти по информация и анализ в Главна дирекция "Национална полиция" решили "на своя глава" да проверят какво се е случило с близо 2000 души, записани "с опасност за живота" през 2016 г. Оказало се, че 39 от тях са починал в рамките на 30 дни след пътния инцидент. Следователно статистиката за 2016 г. не е със 708 загинали, а със 747. Когато експертите докладвали на началниците си, никой не си мръднал пръста да промени докладите.
Така или иначе за миналата година България е на първо място в ЕС, за фуражките няма значение дали жертвите са 99 или 106 на 1 млн. души от населението. Единствената мярка, която последвала, била някаква инструкция до Областните дирекции на МВР да бъдат по-стриктни при събирането на информация от местните болници.
Наредба № I-183 от 2002 г. за условията и реда за взаимодействието между контролните органи на МВР и лечебните заведения при оказване на помощ на пострадали при ПТП постановява в центровете за спешна медицинска помощ да се води амбулаторен дневник за пострадалите. Там се нанася информацията за последиците от травматичното увреждане на пострадалия на 30-ия ден от инцидента. Данните би трябвало да се съхраняват 3 години.
Независимо от съществуването на наредбата, няма разписан ред за предоставяне на събраната информация и използването й от МВР. А и полицейските служби изобщо не отправят запитвания към десетките общински, държавни и частни болници как върви лечението на ранените. Разчита се единствено на информация от спешните центрове. В Бялата книга на Обществения съвет по пътна безопасност е записано, че по данни на МЗ за 2013 г. са лекувани 15 000 ранени при катастрофи, докато МВР отчита 8776. Дори да има някакво застъпване от предходната година, то не би могло да е почти двойно, казват експерти.
Другата пробойна е при полицейските дознатели. Те работят по досъдебни производства за тежка телесна повреда. Ако до 30 дни настъпи смърт случаят се преквалифицира. Но дознателят не си прави труда да съобщи този медицински факт в съответната Областна служба на КАТ, за да бъде променена статистиката.
Пътната полиция не проявява никаква инициатива да поиска данни от застрахователите колко обезщетения за убити и ранени се плащат годишно. Най-малкото могат да сравнят тези данни със своите случай по случай. Току виж се окаже, че статистиката е съвсем различна.
Сбърканата статистика на МВР отива в парламента, в Министерския съвет и по министерствата, в агенции като "Пътна инфраструктура", "Автомобилна администрация", в общините. И така на базата на грешни данни се вземат важни решения.
Изключват починалите с инфаркт
От статистиката, която води МВР в края на всяка година стриктно се изключва един определен брой загинали, за които при аутопсията е бил открит инфаркт. Само че и това се прави тенденциозно, твърдят експерти пред "Труд". Човек може да получи инфаркт при тежка катастрофа, а може и докато кара, да свие встрани от пътя и да почине, без изобщо да причини сблъсък. За полицията това е едно и също. През 2016 г. се констатират 30 случая повече на починали от инфаркт, които се изваждат от статистиката, което в пъти повече от други години.
Богдан Милчев, бивш шеф на КАТ София: Разрешиха да не се регистрира всяко ПТП
Богдан МилчевПроблемът е, че на базата на грешната статистика на МВР се вземат решения за намаляване на пътно-транспортните произшествия, включително и за промени в законодателството.Ясно е, че се изкривяват данните за починалите 30 дни след произшествието. Изваждат се от статистиката и много повече починали от инфаркт. От опит мога да кажа, че за последните над 10 години в София случаите са били най-много по два годишно, докато през 2016 г. са осем.
С поправките на Закона за движение по пътищата, влезли в сила от 21 януари т. г. отпадна необходимостта всяко ПТП да бъде регистрирано в "Пътна полиция". Това се отнася до т.нар. "лееки катастрофи", но отново статистиката няма да е коректна, а оттам и противодействието на аварийността по пътищата няма да е ефективно.
По данни от 2016 г.: Водим черната класация в ЕС
България почти всяка година е начело на черната класация в ЕС за смъртност в катастрофи. С 99 убити на 1 млн. жители за 2016 г. сме 3 пъти над страни като Швеция, Холандия, Англия, Дания. Плътно зад нас е само Румъния.