Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Любов Панайотова: Безлюдните територии в България няма да седят така при тази промяна на климат, войни и наплив | ||||||
| ||||||
В студиото при мен вече е Любов Панайотова – директор на Фондация Европейски Институт. Г-жа Панайотова е зам.-министър на икономиката от 1999 до 2001 година и член на основния екип за присъединяването на България към Европейския съюз, ръководител на следните четири работни групи: свободно движение на стоки, индустриална политика, малки и средни предприятия и защита на потребителите. Както ви подсказах преди малко, с нея ще си говорим за миграцията, политиката в областта на миграцията. Знаете, една от ключовите цели на Европейския съюз е далновидната, всеобхватна европейска политика именно в тази област: миграцията, убежището, основана на солидарност разбира се. Политиката в областта на миграцията има за цел да установи балансиран подход както към законната, така и към нерегламентираната имиграция. И сега за политиката на Европейския съюз в тази област разговаряме с г-жа Панайотова. Активизира ли България усилията си изобщо в тази посока? Активизира не е точната дума, която бихме могли да използваме, защото наистина до преди съвсем малко години България почти не усещаше никакъв мигрантски натиск, нито тогава, когато беше най-голямата вълна в 2015 година, потоците минаваха през нашата страна. И като че и се мълчеше на тази тема, тя беше малко темата табу. Но с течение на времето, в процеса на активизирането най-после да се присъединим към Шенген, да докажем, че "Гранична полиция“ изпълнява своите функции на границата, че миграционната политика е в синхрон с тази на Съюза, и поради факта, че след Комисията "Юнкер“ се изработи една нова, както ви е споменахте, тотално ново виждане и концепция за миграцията, това не съвпада само с интеграционен процес, въпреки че той е много важен, ние виждаме че в цяла Европа недостига работна ръка, демографската криза удря много силно, България е една от най-ощетените страни. Така че тази тема изплува, независимо от политическите кризи, икономическите и най-вече войната през последната година в Украйна, защото тогава пък са активизира една друга директива, неизползвана в рамките на миграционната политика, за временната закрила, която ще изтече след една година и ще видим какво ще правим. Както казах, вие сте директор на Фондация Европейски Институт. С какво се занимава вашият институт в момента? За областта "Миграция“ ние работим по редица проекти, и то от 2013 година, с различни анализи, най-вече обучение. Под формата на обучение ние обучаваме предимно служители на Министерство на вътрешните работи, на различните агенции, които се занимават. В момента подготвяме и тече един проект, който се занимава с проблематиката, свързана с непридружените малолетни и непълнолетни лица, защото това е една много голяма група. Ние виждаме във всяка група нелегални мигранти, които прекосяват страната ни, и се заловени, защото много голяма част не виждаме – те минават само, и това създава безпокойство в партньорите. Видяхме позицията на Австрия, Холандия, но и други страни абсолютно мълчаливо сочат с пръст, че България може да направи малко повече усилия да спре тази нелегална вълна. И винаги сред тях има непълнолетни и малолетни деца, предимно момчета. Какво може да направи обаче държавата ни в този момент? Г-жо Панайотова, какви примери може да дадем? Много често сме чували: миграцията трябва успешно да бъде управлявана, но сякаш у нас това не се постига. Как можем да се поставим с едни други държави, близки до нас например, какви примери може да бъдат приложени и у нас? Има добри примери в западните страни, има много добри примерни и в България, когато хората въпреки държавата са успешни интегрирани. Давам пример веднага с една прекрасна лекарка в "Пирогов“, която е невролог, и която успя да помогне на моята майка за инсулта й, и която е от Афганистан и търси убежище тук. Много бавно върви процесът в нас. Първо законодателството ни е много разпокъсано и създава възможност да се тълкуват превратно. Има Закон за чужденците, Закона за убежищата и временната закрива, има законодателство, което е в самоличността за документите. И това всичкото трябва да събере на едно място и да се кодифицира. Също и закрилата на тези малолетни деца, за които говорихме преди малко, и които изискват по някакъв начин специално внимание и грижа, защото те изчезват, буквално не се знае къде отиват. А има ли капацитета държавата ни да се справи с този проблем? Разбира се, че имаме капацитет, защото имаме примера на множество държави, които са на подложени на много по-голям натиск миграционен, като Италия, като Гърция, и които се справят. А при тях наистина в стотици хиляди пъти са повече хората, които са интегрирани. Ние изградихме определени центрове, центрове които са от затворен тип, където хора, които са под някакво подозрение, които не считаме, че ще получат убежище, пребивават под надзора на МВР. И други, които са към Държавната агенция за убежище и закрила, която е център с отворен тип, които хора щом са подали молбата, и тяхната молба се разглежда, това потенциално се обмисля предоставянето на убежище и закрила за тях, и те могат временно да получат всичките права, които имате вие и аз, освен специфични, като гласуване и други такива, където техните са ограничени. Но те имат право на обучение, образование, имат право на работа, на равностойно заплащане, осигуровки, имат право да ползват здравеопазването, което вас и аз ползваме, и т.н. да не ги изброявам. Но всичкото това, отново казвам, то е разхвърляно в много различно законодателство. Отделно, че за да може да се установи и да му се предостави потенциално жилище за даден момент докато си стъпи на краката, това е подходящо за райони, които са обезлюдени. В провинцията има много малки селища, където къщите пустеят и са много удачни. Това е вменено на кметовете – да подписват такива споразумения с търсещите или получили вече закрила. И всичкото това е разписано в една много хубава наредба, която не е обезпечена с никакво финансиране, т.е. нямаме финансовата подложка. А Европейският съюз дава огромни средства за това, просто трябва много по-интелигентно да се стиковат тези две страни. Ние имаме нужда от работна ръка. Вече се видя, че България има нужда от неквалифицирана работна ръка. И докато преди известно време говорихме за изтичане на мозъци, нашите мозъци, с кои могат да бъдат, както ви казах, висококвалифицирани лекари и заменени, идващи от различни страни и бягащи от война, преследвания по религиозни, поради други причини, ние трябва да се замислим наистина как да населим малко повече нашата страна, не да даваме само превес на българите извън територията на България, които някой искат да се върнат, но някои не искат да се върнат. Но дори и тези, които желаят да се върнат, тези всичките неща, които ви казах, че трябва да бъдат предоставени: здравеопазване, образование на децата им, право на труд, да могат да им се предоставят и на тях. Да ви разбирам, че държавата не успява успешно да се справи и да управлява миграцията у нас, и както ми казахте в предварителния разговор, ако ние не успеем, то миграцията ще започна да ни управлява. Да, защото нашата територия е много привлекателна и е малко населена… Безлюдна. Да, безлюдни територии има много в нашата страна, и те няма да седят така при тази промяна на климат, войни и наплив, който виждаме от Африка. И бумът на раждаемост, който Африка е вече над 1 милиард континентът. Говорим си за политиката на Европейския съюз в областта на миграцията и убежището, и по-конкретно за страната ни, за България, прави ли изобщо някакви усилия страната ни да приобщи мигранти, как всъщност ние приемаме тези хора, как се държим с тях. Трудно ни е, трудно ни е да свикваме може би с тази тенденция, която все повече я наблюдаваме у нас, има все повече мигранти, хора, които търсят убежище. Вие дадохте примери, добри примери с хора, които са се интегрирали в нашето общество. Ще коментираме и новината от днес, а именно че жители на Харманли настояват МВР да поеме охраната на бежанския лагер. Г-жо Панайотова, как гледате вие на този проблем – не знам дали точно проблем да го нарека, на това искане? Това е определено неразбиране на законодателството и проблематиката. Както споменах в началото, има затворен тип места за мигранти и такива, които са към Агенцията за бежанците, които са от отворен тип. Когато си получил и се разглеждат твоите документи, ти си минал през определени проучвания, през определени проучвания както по линия МВР, така и с преводачи, и са прегледали твоите документи, които обикновено липсват, но са се убедили в искреността на това, което се казва, и документите са придвижват по-натам. През това време няма кой да се грижи за тези хора. Те остават или на улицата в ръцете на престъпността и трябва да правят нещо, за да се изхранват. И тук е това, което казвах – трябва веднага да им се помогне да могат да си намерят жилище, да излязат да работят, за да вземат квартира, да я плащат и т.н. И смятам, че хората в Харманли, понеже Харманли е един много малък вече град, те виждат този голям център, който се пълни от хора, търсещи убежище. И в момента се охранява от частна фирма. Охранява, но той е на свободен режим, те излизат през деня. Да. И аз по-скоро мисля, че те смятат, че щом МВР поеме охраната, ще затворят центъра, т.е. те няма да могат да ходят в града. Тогава не може да говорим за хуманност, за солидарност. Естествено, че не можем. И трябва много работа, търпение, разяснения – вие, като журналисти и медиатори, че ние имаме нужда от тази работна ръка. Просто през тази призма да се гледа. Това са хора като нас, естествено, с много различна култура. Но децата трябва да се научат да четат. Те са първи. Ние, когато посещаваме такива РПЦ-та, центрове за приемане, и играем с тях – те са жадни за нещо, техният почти цял живот минава в път, в някакви трагедии, които са толкова злощастни, и когато се озоват в такива центрове, една топка, един обръч. Те говорят и превеждат на родителите си, те говорят прекрасен български вече, защото имат тази възможност. Така че това са хора, които могат да се интегрират и да дойдат да работят и да живеят в България, когато получат малко по-бързо определени документи, да им се изработят и да могат да получат този статут на убежище. Да. Разкажете ми още малко за вашата дейност и за този проекта в областта на миграцията. Проектът се казваше "Толерантно общество“. Ние правихме конкретни клипчета, посещавахме тези центрове, най-вече за да има спортни мероприятия, за да работим с деца, да им разказваме какво е Европейският съюз, какво е България, малко информация за нашата култура, за традициите ни. Карахме ги да играят техни танци. Показахме им… Можем да си бъдем взаимно полезни, да научим и ние от тях нещо, да. Точно така, да. Показвахме им наши танци, фолклора, приказки и в това минаваха определени игри. Там има много психолози, които работят на терен, защото това са хора, и особено децата, с определени травми. Има учители, които учат на български език. Но най-добре се интегрират, отново казвам, когато те могат да посещават и да се включат в нашите училища. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 467 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/78 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Дами попълниха титулярния съдийски състав на Апелативен съд – Бургас
13:48 / 28.11.2024
Ето къде няма да има вода днес в Бургас
09:58 / 28.11.2024
Бургас посреща Камиона на добрината на Coca-Cola на 4, 5 и 6 декември
11:44 / 28.11.2024
19-годишен айтозлия загази сериозно
09:35 / 29.11.2024
Виктор и Беба си дават ново начало извън къщата
09:03 / 29.11.2024
Спират водата на тези места в Бургас днес
10:02 / 29.11.2024
Дойде от Айтос в Бургас, за да краде
09:16 / 28.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
