Дни след като отбелязахме Успение Богородично, а патриарх Даниил призова Голяма Богородица на 15 август да се превърне в официален празник. Свидетелства за чудодейни изцеления със силата на искрената вяра има в гоцеделчевското село Баничан. В местния манастир "Успение Богородично" отбелязаха тържествено храмовия празник на 15 август, а игуменът на обителта отец Николай Давидов сподели изумителни случаи на хора, избавили се от неизлечими според лекарите заболявания.
Такъв е случаят с незряща пенсионирана учителка, която посетила светата обител, водена от своя съпруг.
"Тя стоя на службата и със съпруга й, който я водеше, бяха слезли до аязмото. Измила си е очите и на връщане вече вървяла сама. Идвайки, тя казала пред хората: "Аз прогледнах". Оттогава досега, вече две години тя идва редовно да си пълни вода от аязмото", споделя отец Николай.
Светата обител пази свидетелствата на множество чудодейни изцеления.
"Имаме лековито аязмо, манастирът е на възвишение на скалисто място. Не е ли чудо, че в тези скали има аязмо? Реката долу понякога почти пресъхва. А в това аязмо въпреки сушата и горещините вода има", казва Божият служител, който приема стотици миряни на храмовия празник на 15 август от близо и далеч.
Лековитата вода помага на много хора с очни и кожни проблеми.
"Когато се мият с водата от аязмото, те минават. И това се случва за свидетелство, че Богородица е наша застъпница и ходатайства пред Господ нашите искрени молитви да бъдат чути", посочва духовникът.
Така през годините бездетни съпрузи по Божие допущение идват в манастира да преспят с молитва няколко вечери и след известно време се връщат да благодарят, че Бог ги е дарил с чедо. Сред тях има хора, които по 15-20 години са чакали за рожба.
"Ще ви споделя и за един учител от с. Баничан, който си отиде преди няколко години. Лекари по никакъв начин не можеха приживе да му излекуват екземите. Един ден той се решава и идва сутринта на аязмото, съблича се, взима едно канче с него и започва да се облива с водата. 3-4 пъти го прави, тогава отива при лекарите и те виждат, че всичко е изчезнало и няма и помен от екземата", разказва отец Николай.
В Баничан идват миряни и от другия край на България.
"Хора от Бургас дойдоха специално да си напълнят вода за болна жена. На 15 август се върнаха и пак напълниха вода, а на 8 септември се върнаха пак да благодарят, че жената от водата е придобила крепко здраве. Оттогава идват няколко пъти в годината, за да пълнят вода. Къде е Бургас, къде е Гоце Делчев? Света Богородица вижда кой действително е с истинска вяра в душата", казва свещеникът.
Манастирът е възстановен от турските зверства навръх Голяма Богородица преди 122 години. Историята на неговото обновяване е неразривно свързана с пророчески сън на баба Цвята Серафимова, който се повтарял нееднократно - че на хълма, където сега се издига манастирът, трябва да се дойде и да се копае. Тя следва заръките в съновидението и така открива заровена в земята малка икона на Света Богородица с Младенеца, почти непокътната от времето.
На стотина метра под храма се намира и лековит извор. Миряни както от Гоцеделчевско, така и от цялата страна и чужбина пристигат в манастира, за да почетат Божията майка.
В наши дни праправнукът на баба Цвята Тодор Тодоров пише романа "Баничанската Света Богородица" и в него разказва непознатата история на обителта.
"По време на Илинденското въстание неврокопският каймакамин, използвайки военна сила, упражнил невиждан терор над всички, заподозрени в участие и съучастие в революционната борба в казата. Свещеници, учители, по-първи хора в Неврокоп и селата наоколо са пребивани и убивани като животни или жестоко изтезавани в затвора. Сред множеството убивани били и деца, повечето от къщите били ограбени и запалени от войници и башибозук от помашките села Рибново и Филипово.
"В тези тежки месеци всички в Серафимовата къща се молеха Марко по-бързо да оздравее след жестокия побой. Баба Цвята и Илинка взимаха от Варвара ключа за църквата и пред иконостасната икона на Света Богородица дълго се молеха за здравето на живите и за душите на скъпите им мъртъвци. Всеки път баба Цвята влизаше в олтара, където се пазеше малката икона на Света Богородица с Младенеца, която тя намери на хълма в руините на някогашния манастир; заставаше пред иконата, поставена на масичка, затваряше очи и пред нея изплуваха отново ангелът, който я издигна през тавана на стаята и през покрива и я пренесе на баира, къде трябваше да копае, за да я намери. Спомняше си и заслепението, което получи, като срещна очите на Богородица и Младенеца, както и оня странен летеж над камъните и храстите при слизането към селото. Чуваше и молитвата на поп Атанас към Света Богородица за премахването на слепотата й, както и съветите му сутрин и вечер да изплаква очите си със светена вода и как наистина след кратко време зрението й се възвърна", пише Тодоров.
"Намерена преди 120 години от баба Цвята, дървото на иконата не е изгнило и до ден днешен. Самата Богородица е допуснала това за свидетелство. Не е ли това голямо чудо, което Св. Богородица извършва?", споделя пред
"България Днес" отец Николай Давидов.