Лекар: Преболедувалите ковид трябва да си направят изследване на урината

Преболедувалите COVID-19 да си направят изследване на урината, съветва нефрологът проф. Боряна Делийска от Клиниката по нефрология към болница "Царица Йоанна – ИСУЛ“ в интервю за БТА.

"Практиката още от самото начало на пандемията показа, че освен белия дроб, коронавирусната инфекция атакува и бъбрека. Установи се, че на много от лежащо болните пациенти, заразени с коронавирусната инфекция, бързо се влошава бъбречната функция до степен, в която имат нужда от диализа или от лечение с изкуствен бъбрек. COVID-19 може да атакува бъбрека - вирусът се свързва с определени рецептори, които са в голямо количество в белия дроб, но такива има и в бъбрека", обясни проф. Делийска.

По думите ѝ при изследване на урината трябва да се обърне внимание на резултатите на всички показатели, особено за наличие на белтък, на еритроцити или на седимента.

Лекарят съветва всички преболедували, да изследват урината, а не само страдащите от бъбречно заболяване. Изследването на урина се препоръчва, независимо дали COVID инфекцията е преминала леко или тежко.

"Бъбрекът може да се увреди от няколко фактора, които го атакуват по различни механизми. Дори и без COVID-19, но от друга тежка инфекция, бъбрекът може да реагира. При заразяване с COVID-19 у пациента се получава септично състояние, тежка инфекция, цитокинова буря, обезводняване заради температура, спадане на кръвното налягане, повишена склонност към образуване на тромби, които могат да се образуват в големите кръвоносни съдове, но може да се появят и в микросъдовете, разположени в бъбрека. Освен това, част от лекарствата за лечение на коронавирусната инфекция са относително неблагоприятни за бъбречната функция. Всички тези фактори атакуват бъбрека, а от друга страна, самият вирус директно уврежда бъбречните клетки", каза нефрологът.

"В публикации, които са от началото на пандемията, се посочваше, че може при болни, които не са имали предходно бъбречно заболяване, да се появят белтък, кръв или еритроцити в урината, но се оказа, че голяма част от болните развиват имунни увреждания на бъбрека. Както ХИВ нанася поражения на бъбреците, така и коронавирусът поразява тези органи. На нефролозите стана ясно, че се появява ковид асоциирана нефропатия. Това бъбречно увреждане се характеризира с бързо намаляване на бъбречната функция", поясни проф. Делийска.

"При хора, които преди да се заразят с коронавируса, са имали някакво хронично бъбречно заболяване, много по-често се получава остро нарушение на бъбречната функция вследствие на коронавируса. Тези пациенти много по-бавно се възстановяват по отношение на бъбречната функция. Има и едно изследване, което показва, че сред болните с хронично бъбречно заболяване, прекарали COVID-19, по-бавно се възстановяват и сърдечно-съдовата дейност, белодробната система, мускулите, дори когнитивната функция", каза още тя.

"Дори и леко да е преминала ковид инфекцията, бъбрекът може да е увреден. Много болни в света, а и в България въобще не знаят, че имат бъбречно заболяване, защото то сред голяма част от хората не се проявява с никакви симптоми и оплаквания. Имащите високо кръвно налягане дори не предполагат, че високите му стойности са вследствие на бъбречно увреждане. Не можем да кажем колко от пациентите, лекували се вкъщи от лека COVID инфекция са имали предходно бъбречно заболяване и до каква степен лекият COVID-19 е довлошил състоянието им", обясни проф. Делийска.

В отговор на въпрос дали болните бъбреци провокират хипертония или хипертонията води до бъбречно заболяване, нефрологът каза, че бъбрекът е жертва и причина. "Принципно, при болен бъбрек често се среща поява на хипертония. Почти при всички бъбречни заболявания хипертонията се появява в хода на бъбречното увреждане. От друга страна, сама по себе си небъбречната хипертония уврежда в даден момент бъбрека. Кардиолозите вече, когато имат пациент с високо кръвно налягане, го пращат и на преглед при нефролог. Човешкият организъм трябва да се разглежда като едно цяло", припомни проф. Делийска.