Макар да не можем да я измерим, все пак връзката между световната криза и желанието на жените да раждат е очевидна, твърди Магдалена Костова, която отговаря за демографската статистика в НСИ.

За една година близо 1200 деца са били родени от майки, надхвърлили четиридесетте, показват още данните. Това прави процент и половина от всички новородени. Докато през 1980 г. те са били едва 646. Ръст бележат и майките, които са под 15 години. През 1970 г. едва 213 невръстни момичета са се сдобили с бебета, но през миналата година те са вече 350, което съставлява половин процент от всички живородени деца. Тенденцията обаче не е характерна само за нашата страна, коментира Магдалена Костова. 

Все пак данните показват, че отлагането на децата за по-късна възраст в богатите европейски страни обикновено се придружава от по-висока раждаемост. Например във Франция, Дания, Финландия и Холандия по-възрастните майки вече раждат и повече деца, като процесът се дължи на по-щедрата социална политика, твърди доклад за демографското положение на Европейския съюз. 

Според документа обаче през миналата година сме отбелязали две положителни тенденции - леко повишаване на раждаемостта и удължаване продължителността на живота. Според данните на Националния статистически институт у нас най-висока е била раждаемостта в Сливен, София и Варна, а най-ниска - в Кюстендил и Видин.