Този факт се знае и от лекарите. На практика в България не е правено задълбочено проучване за възрастта и образованието им, ако тези неща се знаят, ще може да се изгради и по-успешна стратегия за превенция, каза Милен Чавов - председател на фондация "Надежда срещу СПИН".
30% от ХИВ позитивните у нас са прекъсвали лечението си заради липса на медикаменти, заяви пък председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев. Този процент е характерен за страните от Третия свят, но не и за европейските държави. Срамно е в една европейска държава пациенти да прекъсват терапия, защото има липса на това или онова лекарство. При това не говорим за заболявания, които са безобидни, а говорим за сериозно инфекциозно заболяване. Известно ни е, че някои лекарства не са налични в България, допълни д-р Хасърджиев.
Като основен проблем той посочи остарелите сгради, в които хората с ХИВ се лекуват. Оказва се, че чакалните са прекалено малки, има огромно струпване на хора, а това нарушава анонимността на пациентите. За да опазят тайната си, 95% от пациентите не ходят до аптеката за лекарствата, които им се отпускат безплатно, а упълномощават представители на неправителствени организации, които се занимават с този проблем, да им ги доставят.
Хората трябва да се явяват задължително на прегледи на всеки четири месеца, тогава им се изписват и медикаментите, но проблем за тях е, че заради опашките закъсняват за работа или трябва да си вземат отпуска, но не могат да кажат на шефа защо, каза още д-р Хасърджиев.
Децата, родени с вируса на СПИН пък, не могат да бъдат записани на детска градина и на училище, щом директорите видят медицинските им бележки, отказват да ги вземат, не скри от своя страна Милен Чавов и уточни, че към момента 8 малчугани у нас носят вируса на СПИН в кръвта си.
Източник: в. "Монитор"