Красивата Славея след тежко ПТП: Умирам от болка всеки ден, но съм щастлива!

"Благодарна съм на Господ, че ме остави жива и мога да се движа. Да, останах с доста сериозни травми в гръбначния стълб и други, както и психически, но съм жива и ходя. Всеки ден умирам от болка, но съм по-щастлива от всякога, защото съм жива“. 

Това споделя си Славея Сакаджийска. Младото момиче претърпява изключително тежка катастрофа, докато пътува към Варна за среща със своя близка, a в средата на октомври се навършиха четири месеца от пътния инцидент. При удара красивата Славея получава много тежки вътрешни и външни травми. Лицето й е почти обезобразено, синини и кръвонасядания има по цялото тяло. 

Ето и целия й пост във Фейсбук:

"Много мислих дали да напиша този пост, но реших да го направя. Може би за някой картинката дори е гнусна, но това бях аз. Вчера станаха 4 месеца от деня, в който целият ми живот се промени изцяло. 

Преди 4 месеца аз претърпях тежка катастрофа, докато бях на гости във Варна на “приятелка". Няма да коментирам хората. Аз бях единствената пострадала, но и оставена от шофьора на земята. 

Добре че момиче от другата кола имаше съвест и макар и след цели 2 часа /наскоро разбрах/ съм била закарана в болница. За случая няма да разказвам, защото той е повече от потресаващ - не знам даже как изобщо съм жива. 

След катастрофата не помнех как се казвам дори, нито къде живея, нито коя съм. Представяте ли си ужаса, който изживя моята майка например? Ами за мен до днешен, въпреки че някои от спомените ми се възстановиха от лекарствата, които приемам, има хора от живота ми, които идват и примерно тръгват да ме прегръщат, а аз не ги помня… Не пожелавам на никого да бъде толкова безпомощен, колкото бях аз след инцидента. 

Благодарна съм на Господ, че ме остави жива и че мога да се движа. Да, останах с доста сериозни травми - гръбначен стълб и т.н., психически, но съм жива и ходя. Всеки ден умирам от болка, но съм по-щастлива и по-щастлива от всякога, защото аз съм жива. Целта, с която споделям тези неща, е да Ви докажа, че винаги може и по-зле да бъде от ситуацията, в която сте в момента.

Моят апел е да оцените това което имате тук и към този момент, да оцените стойностните хора около Вас, дори и да е 1 /а вярвам,че има поне 1/, да спрете да се тревожите за всяко нещо, да отпуснете душата си и да започнете да живеете живота си щастливо! 

Благодаря всеки ден на Господ,ч е ми се случи това, за да оставя старите неща, мислене и хора в миналото и да започна да проявявам мисията си. А пък и в крайна сметка, ако не бях претърпяла този инцидент, нямаше в момента да следвам мисията си и да бъда Мис Щастие, нито пък да пиша това. Благодаря на всички, които стигнаха до края и го прочетоха! 

П.С. Благодаря на Петя Белчева, че беше силата която ме подкрепяше и подкрепя по време на възстановяването ми и ме насърчава да следвам мечтите си!".