Според него по-удачният начин е инженерингът, който се прилага широко в напредналите страни. Като пример за забавяне на проект заради почти дъмпингови цени той посочи последния лот на "Тракия", където заради стар проект не е било отчетено оводняването на терена, довело до оскъпяването към 45 млн. лв. на изграждането на отсечката от Зимница до Карнобат, което бе платено от хазната.
"Подобно нещо, но със свлачище имаше и на лот 1 на "Струма", припомни той. "Нормално е строителят, като се сблъска с неточен проект, да иска компенсация от възложителя Според инж. Глосов на трите последни лота на "Тракия" офертите за спечелване на търговете са били близо до дъмпинговите цени. "Като че ли гръцките фирми дават най-ниски цени", предположи той. "Може би заради евтините кредити, които ползват като страна от еврозоната, и по тяхна информация, на свободните ресурси, с които разполагат", добави председателят на КСБ.
Някои строители на пътища са ги завършили, без да имат печалба, смята той и по думите при инженеринга подобни проблеми не би трябвало да има, защото строителят сам прави проекта и проучва терена и не може да се оправдава със стари чертежи или недоглеждане на възложителя. В този случай той си носи рисковете.
"От 3-4 години нашата камара се бори търговете да се провеждат основно по икономически най-изгодна цена и е хубаво, че това вече е прието и от управляващите, и от възложителите", припомни инж. Глосов.
Председателят на КСБ подчерта, че проблем за големите инфраструктурни проекти е и липсата на нови кадастрални карти. "Това крие рискове строителят, взел на инженеринг изграждането на път, да попадне в неотчужден имот и това да доведе до забавяне на работата", каза още Глосов.
Според него идеята грижата за четвъртокласните пътища да се поеме от държавата е положителна. Но в крайна сметка няма значение кой е стопанинът, а дали има пари те да се поддържат в добро състояние.
Източник: в. "Монитор"