Потребителски спорове като тези за сметка за ток и парно например повече няма да се разглеждат от арбитражни съдилища. Това решиха депутатите, като единодушно гласуваха на първо четене поправки в тази посока в Гражданския процесуален кодекс.
Те бяха предложени първо от омбудсмана, но впоследствие депутатите също ги харесаха и ги придвижиха в НС. Основният мотив за изваждането на потребителските дела от арбитражни съдилища е, че в момента гражданите остават напълно незащитени в този процес.
Монополни дружества, колекторски фирми и такива за бързи кредити масово осъждат свои потребители, без те дори да знаят, че им се води дело, а често ставало въпрос за изплатени вече задължения или дори за несъществуващи такива.
Поправките предвиждат подобни спорове да стигат до арбитражни съдилища само след изрично писмено съгласие на двете страни и то след възникване на задължението. Всякакви други клаузи в договорите на монополните дружества за арбитражи ще се считат за нищожни. С промените се въвежда и регистър на този тип съдилища за по-добра регулация. Поставят се и задължителни условия арбитър в арбитражен съд да бъде задължително с висше образование, да има 10 години професионален опит и висок морал.
След приемането на промените Манолова благодари на депутатите и изтъкна ключовото значение на текстовете за спиране на произвола и рекета върху гражданите.
"Докато вие 2 години правихте реформа в съдебната система в България се създаде друга система на частното правораздаване, която не съблюдава никакви правила и която буквално ограбва българските граждани", обърна се тя към депутатите. Омбудсманът изтъкна, че в страната действат в момента 45 арбитражни съдилища, като за година най-големият е разгледал 100 000 дела. Това означавало, че на ден, без значение дали е Коледа, Великден или друг празник, текат по 300 дела.
Източник: Монитор