© Impact Press Group

Още когато гръмна костинбродската афера, от нея вонеше на гнило. Тогава, обаче, всички подозрения бяха отпращани с лекота: нямате доказателства, нека прокуратурата си свърши работата. Сега вече доказателствата са налице, или по-скоро ги няма, така че е време за равносметка по случая.

Да припомним хронологията на събитията накратко. На 11 май т.г., в деня за размисъл, контролирано изтича информация през една телевизия, че съвместна акция на прокуратурата и ДАНС е предотвратила "грандиозна фалшификация" на изборите, като е иззела 350 хиляди бюлетини от печатницата в Костинброд. Въпросната печатница, на всичкото отгоре, се оказва собственост на общински съветник от ГЕРБ, което я прави още по-уязвима. По случая бе раздухана невъобразима медийна истерия, партийните централи реагираха светкавично с обвинителни комюникета, създаде се впечатлението, че сме свидетели на държавен преврат едва ли не.

БСП и ДПС в хор обвиниха ГЕРБ в "опорочаване на вота", а журналиста Николай Бареков, който пое скандала на ръчно командване, обявиха за герой на журналистическия труд и пръв борец за демократични права и свободи, нищо че до вчера бе служил предано на врага им. Превратът действително се състоя, но той не беше изборен, а медиен. Телевизиите и агенциите възпроизведоха "новината", а естествената им надпревара за надмощие в информационното осигуряване усили скандалния ефект. В резултат на истерията денят за размисъл бе фактически отменен, а нападките срещу ГЕРБ нащърбиха рейтинга й. По изчисление на потърпевшите електоралните загуби на партията от "костинбродската афера" са 5-6 процента. Нормално е да предположим, че "правдотърсачите" също са спечелили от скандала. Не е сигурно дали конфигурацията на властта днес нямаше да е друга, ако не беше аферата "Костинброд".

Това, което имаме като обвинения към днешна дата, само потвърждава подозренията, че цялата афера бе съшита с бели конци от заинтересованите БСП и ДПС. Да не забравяме, че сигналът до прокуратурата за палетите с празни бюлетини бе подаден от партийната функционерка Мая Манолова (БСП). Малцина помнят, че тогава бе подаден още един сигнал - за автомобили с двойни дъна, които трябвало да превозят бюлетините с цел подмяна на изборните резултати. Твърдението остана недоказано, но съобщаването му в деня за размисъл вероятно е отказало мнозина да гласуват. Впоследствие от прокуратурата се измъкнаха с обяснението, че медийната истерия е попречила на ДАНС да проследи въпросните автомобили. Но недоверието бе посято.

Поведението на партиите в оня драматичен ден е донякъде обяснимо. Направиха си безплатна предизборна агитация през случая. Но за поведението на прокуратурата и досега няма оправдание. Съобщението й в онзи ден, с което потвърди медийната информация, на практика взриви ситуацията и придаде достоверност на една умело разиграна манипулация.

Недопустимото в случая бе това, че с преждевременното оповестяване на случая прокуратурата усили съмненията за готвено престъпление, без да предостави доказателства. Което в правото се нарича "внушение". Другото име на манипулацията. "А трябваше ли да си замълчим", оправда се патетично главният прокурор Сотир Цацаров. Да, трябваше. Колкото и странно да звучи това от устата на журналист, пряко заинтересован от повече прозрачност. Смятам, че прокуратурата трябваше да си замълчи в името на правото и честността на вота - двата стълба на демокрацията. И да отложи влечението си към повече прозрачност за по-късна дата. В случая това бе по-висшият приоритет от желанието да се покажеш услужлив към медиите.

Главният прокурор направи политическа услуга на опонентите на ГЕРБ в онзи ден и допринесе за идването им на власт. Можем само да гадаем защо.

Както ще продължим да гадаем за какво е трябвало да послужат онези над 400 хиляди прилежно сгънати бюлетини в Костинброд, чието предназначение така и не бе изяснено. А това бе работа на прокуратурата. Не разбрахме и откъде изтече информация към телевизията, раздухала скандала. А ни го обещаваха. Загадка ще остане за нас и обратът в поведението и политическите пристрастия на въпросната медия. Прокуратурата бе длъжна да отговори на всички тези въпроси, вместо да се ограничава до разпити на държавни чиновници.

От обвинението "опит за фалшифициране на вота" до "неизпълнение на служебните задължения" разликата е огромна и прокуратурата дължи обяснение.

Така или иначе манипулацията сполучи и не дава никакъв повод за оптимизъм - защото власт, дошла с измама, не вещае нищо добро. А над прокуратурата продължава да тегне подозрението, че е изпълнител на политически поръчки. И сатиричното прозвище "цацаратура".

Източник: вестник "Сега"