Панчев подчерта, че разхищенията, за които се говори в книгата, са навсякъде около нас - в местната и държавната власт, в малки и големи проекти, при харченето на държавни и европейски пари. По думите му повечето българи не осъзнават размерите на данъците, които плащат. Например дори безработните студенти са данъкоплатци, защото всеки продукт, който си купят е обложен с 20-процентов Данък общ доход. Според Шарков в зависимост от доходите си някои хора дават между 40 и 50% от заработените си пари на държавата.
Либертарианците се обединяват около мнението, че когато се харчат чужди пари, повечето хора не се интересуват как точно са похарчени средствата. По думите им във всички случаи на разхищение, описани в книгата, проектите са изрядни по документи - прозрачността я има, а нарушенията са легални. Изпълнението им обаче предизвиква куп забележки. Добър пример за тази ситуация е социологическото проучване за 600 хил.лв, което е трябвало да проучи общественото мнение за пътищата в страната. До провеждането на проучването така и не се стига, но ситуацията е илюстративна, коментира Панчев. По думите му подобно изследване не е нужно - има технически начини да се установи колко добра е дадена настилка, а общественото мнение по темата е по-скоро ясно.
Според либертарианците решението срещу подобни разхищения е да се контролира участието на държавата в частния сектор, защото "даваме пари, а не се върши нищо". Успокоителното е, че и в други държави като например САЩ и Германия, коментира Стоян Панчев.
"Да бъдем будни, да не спим" - към това призоваха либертарианците, за да се избегнат подобни разхищения с държавни средства у нас.