Клошари от Румъния, Гърция и други чужди държави се ползват за бушони в схеми за кражба на ДДС у нас, разкриха през “
24 часа" данъчни инспектори.
Бедняците зад граница стават все по-търсени, за да се регистрират фирми на тяхно име, с които да се вършат данъчни престъпления. На тяхно име се регистрират дружества, които участват във фиктивен стокооборот, след което се иска приспадане на данъчен кредит. Задължително условие е чужденецът бушон да няма нищо на свое име.
Другата схема е наш циганин, пияница или бедняк да получи статут на пребиваващ в чужбина и след това да стане собственик и управител на компания, която ще се използва в схема за укриване на данъци. След като хванат съмнителни сделки, инспекторите в България трябва да искат от съседните държави справки за собствениците и управителите на фирмите. Най-често това се случва в Румъния, показват данните на приходната агенция. Над половината от запитванията се връщат с отговор, че такова дружество няма или е регистрирано на името на човек без собственост.
“Поисканата от вас проверка установи, че лицето е с български произход, ром, с право да пребивава на наша територия. На негово име няма имоти и сметки, са сред най-честите отговори.
“Лицето У.У. не е български гражданин, регистриран е като социално слаб в Румъния, няма имущество в нито една от двете държави". Това откриват наши инспектори, които проверяват сигнал за данъчна измама в друг случай. Според правилата, когато се купува продукт от доставчик в България, се плаща ДДС, а след това се иска възстановяване. Данък у нас не се дължи, ако доставчикът е компания, регистрирана в друга държава от ЕС.
Родни социално слаби, клошари и цигани се ползваха масово за подставени лица от престъпни групи в последните 20 г., откакто е въведен ДДС. Сега все по-популярна става схемата те да регистрират кухи дружества с фиктивни собственици в Румъния, за да се забавят проверките на фиктивния стокооборот, с който се краде ДДС.
Заради източването на хазната с различни схеми миналата година беше променен Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК). Според новите правила всеки, който иска да продаде фирмата си, вече е задължен да уведоми писмено НАП два месеца преди датата на сделката. За това време данъчните могат да направят проверка дали дружеството има дългове. Продажбата няма как да се случи без писмено одобрение за сделката от НАП.
Втората схема е доста по-сложна и се ползва за по-големи измами. Прилага се само при по-големи обороти, които оправдават разходите. Използва се вратичка в закона - данъчните се уведомяват само за 100% от дяловете във фирмата. Не трябва съгласие от данъчните, ако се продават по-малко дялове от капитала или акции. Според юристи това няма и как да бъде записано в закона, защото дяловото участие се определя само като актив, за разлика от цяла компания, която има и активи, и пасиви.
Всяка трета фирма от проверяваните за данъчни измами не е на посочения от самата нея адрес, казват данъчните. Проблем са и транснационалните измами. Разминаването на това, което нашите фирми декларират пред данъчните от други държави и задължителните декларации, попълвани от всеки за сделки с чужбина, е за над 400 млн. лв. на тримесечие.
Всяка година данъчните подават искания до съда да обяви за недействителни 100-120 сделки за прехвърляне на имущество. Става дума за бизнесмени, които са прехвърлили фирмите си, за да не плащат дължимите данъци. Тъй като доходът от продажбата на фирма често се декларира като личен доход и върху него се плаща данък и по този начин се легализира, данъчните задължително проверяват дали личното финансово състояние и фирменото състояние на едно лице вървят в синхрон.
Исковете до съда обаче се подават само ако експерти преценят, че разходите си струват и има вероятност да се стигне до лице, което разполага с имущество или други активи. В тези случаи, ако съдът развали сделките, данъчните ще могат да продадат активите на нарушителите, за да си съберат дължимото.