Климатолог: Намалява броят на дните с валежи, но когато вали - е доста по-интензивно

В момента състоянието на язовирите по отношение на обемите е по-лошо, отколкото миналата година по това време – 10% по-малък е обемът на вода в тях. И понеже почти нищо не се е свършило от гледна точка намаляване на загубите и подобряване на инфраструктурата, перспективите не са добри. Това каза климатологът Симеон Матев в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.  

България не разполага с големи водни ресурси, а водите се управляват лошо, заяви той. "Като прибавим немарливото отношение на всички нас, като прибавим и държавната незаинтересованост към този проблем, се получава, че сме една от най-бедните страни на водни ресурси и едни от най-нещастните жители от гледна точка на липсата на нормален достъп до чиста питейна вода“, коментира Матев.

През изминалата година между 300 и 500 населени места са били на воден режим, припомни той.

Очакваните валежи през април няма да са достатъчни, за да запълнят обемите на язовирите, заяви климатологът. "Това няма да запуши дупките на ВиК инфраструктурата. В нито една платформа на политическа партия не видях да има сериозно развит проблема за изготвянето на една стратегия по отношение на водния баланс на страната. Докато политиците не схванат това, няма да има подобрение“, смята той.

Засушаванията и водната криза са най-сериозният проблем, пред който ще бъде изправена страната ни в екологичен аспект. Тенденцията за намаляване честотата на валежите ще продължи и през следващите две-три десетилетия, прогнозира Симеон Матев.

"Намалява броят на дните с валежи, но когато вали, вали доста по-интензивно. Получават се две неблагоприятни ситуации – засушаване и наводнения. Тези наводнения са много труднопрогнозируеми и представляват риск за населението и за земеделските производители“, обясни климатологът.

Процесите, които водят до затопляне, са по-добре изразени в Северна Българя, отколкото в Южна. "Така се получава уеднаквяване на климатичните особености между Северна и Южна България. Ролята на Стара планина като климатична бариера вече е по-малка“, обясни Матев.