Капитан Кристина Алебийска: Изчисленията ми винаги попадат в целта

"Реших да кандидатствам в НВУ "Васил Левски, защото смятам, че военната професия предлага добро бъдеще, възможности за допълнителна квалификация и добра професионална реализация. Една от възможностите, която имах, беше именно обучението ми в специализация "Полева артилерия“, макар че жените са смятани за по-слаби, ние успяваме да докажем, че се справяме не по зле от мъжете в дадени моменти. В тази специализация видях едно предизвикателство за себе си, с което смятам, че достойно се справих“. Това казва в интервю за вестник "Българска армия“, капитан капитан Кристина Алебийска.

– Г-жо капитан, каква длъжност заемате днес?

– В момента съм младши експерт в отдел "Координационни дейности“ на Командване за логистична поддръжка (КЛП).

– Откъде сте и какво сте завършили преди НВУ?

– Родена съм в гр. Сопот, средното си образование завърших в Професионална гимназия "Генерал Владимир Заимов", гр. Сопот.

– Какво е да живееш в града на Иван Вазов?

– Помнейки историята на рода Вазови, аз се чувствам горда и в същото време отговорна да продължа заветите, оставени от тези велики българи.

– Защо кандидатствахте в НВУ, и то точно полева артилерия?

– Реших да кандидатствам в НВУ "Васил Левски, защото смятам, че военната професия предлага добро бъдеще, възможности за допълнителна квалификация и добра професионална реализация. Една от възможностите, която имах, беше именно обучението ми в специализация "Полева артилерия“, макар че жените са смятани за по-слаби, ние успяваме да докажем, че се справяме не по зле от мъжете в дадени моменти. В тази специализация видях едно предизвикателство за себе си, с което смятам, че достойно се справих.

–  Вие сте първата жена офицер, завършила полева артилерия. Има ли след вас?

– Да, така се случи, че аз бях първата жена, завършила тази специализация, но не и единствената. След мен има жени, които са завършили, а други продължават да се обучават в "Полева артилерия“.

– Добра ли сте с математиката?

– Въпреки че не се смятам за математически гений, изчисленията ми винаги попадат право в целта.

– С какво си спомняте полигон "Марково“?

– През годините на моето обучение се провеждаха практически занятия (артилерийски стрелби) на полигон "Марково, свързани с подготовката ни като курсанти и бъдещи офицери. Ежегодно на полигон "Марково“ се провеждат демонстративни стрелби, които са изключително запомнящо се изживяване, особено за младите хора, които имат възможност да ги наблюдават. За мен участието в такива стрелби беше от най-вълнуващите преживявания. Това е едно от местата, където се изградих като офицер. Практическите занятия, провеждани на полигона, ми показаха какво всъщност е да си истински артилерист. Там видях каква сила е артилерията и изградих отговорност, защото с голямата сила идва и голямата отговорност.

– Бихте ли препоръчали на свои близки да учат във факултет "Артилерия, ПВО и КИС“ на НВУ в Шумен?

– Да, смятам, че обучението във факултет "Артилерия, ПВО и КИС“ дава много перспективи за младите хора. Мога да кажа, че обучението в НВУ не само дава професионална реализация, но дори гради характери, достойни за истински лидери не само в  армията, но и в обществото.

– Артилерията не е ли за мъже?

–  Жените доказват достойно своето място в редиците на БА и това, че могат на същото ниво и при същите трудни и рискови условия да изпълняват своите задължения като своите колеги мъже. Отдавна няма ограничения за това в каква специализация могат да кандидатстват жените.

– Помните ли първия си лейтенантски ден? Къде беше, как Ви посрещнаха?

– Едва ли има офицер, който би могъл да забрави своя първи ден като лейтенант. Първият ми ден като офицер започна във в. ф. 24490 – Асеновград. Посрещането ми там не беше като на съвсем непознат човек, тъй като още по време на обучението си прекарах известен период от време на войскови стаж по своята специалност.

– Колко длъжности и гарнизони сменихте до днес?

– Първото ми назначение като офицер беше като командир на взвод във в. ф. 24490 – Асеновград. Последва назначение във в. ф. 28610 – София. През 2021 г. започнах служба като помощник-началник на отделение в бригада "Логистика, а впоследствие – на длъжност "младши експерт“ в отдел "Координационни дейности“ в КЛП.

– Лесно ли е на една жена в професионален план да има подчинени мъже?

– Живеем във време, в което не е от значение от какъв пол са подчинените. Военната професия изисква работа в екип и двата пола имат своите качества за това.

– Има ли равнопоставеност в Българската армия между мъжете и жените?

– Смятам, че в професията на военнослужещия няма мъже и жени. Изисква се всички да сме професионалисти без значение от пола. Днес жените в Българската армия са равнопоставени на мъжете при решаването на всички задачи и предизвикателства.

– Били ли сте на мисия зад граница?

- Не, не съм.

– Чувствате ли подкрепа от семейството си? Кажете нещо за него.

– Аз съм от изключително задружно семейство, което винаги ме е подкрепяло във всяко едно начинание. Искам много да им благодаря за това, че винаги са били до мен и продължават да бъдат.

– Как продължавате образованието си?

– Образованието си продължавам във Военна академия "Г. С. Раковски“. Смятам, че сегашното ми обучение ще ми бъде полезно в бъдеще, за да се развивам както в личностен, така и в професионален план.

– За какво мечтаете?

– Мечтите са интересно нещо, но за себе си бих казала, че предпочитам да работя върху това, което искам. Така че за мен това са не мечти, а цели, които ще постигна.

– Оптимист ли сте за престижа на военната професия у нас?

– Българският народ помни и никога няма да забрави своята армия. Мога да кажа, че тя е неделима част от него. Много са примерите в миналото, но и в настоящето, които доказват достойнството и престижа на българските воини.

– Има ли бъдеще артилерията като род войска?

– Разбира се, че артилерията има бъдеще. Тя се развива непрекъснато, но никога не губи своята историческа роля, а именно да поддържа част от останалите родове войски.

– Какво Ви дава службата в армията?

– Службата в армията ми дава чувството, че се намирам на ,,моето‘‘ място. Обучението, преминало прага на университета и превърнало се в професионално битие, ме кара да се чувствам като професионалист, готов да се справи с всички ежедневни предизвикателства.

– Имали ли сте моменти, които Ви карат да съжалявате, че сте избрали тази професия?

– Имала съм трудни моменти, но никога не съм съжалявала за това, че съм избрала тази професия, и ако се върна назад във времето, отново бих я избрала.

– Каква е амбицията Ви в професията?

Желанието ми е да продължавам, да се уча и да израствам в професията си. За мен това е едно логично бъдеще, където аз мога да се наградя не само като професионалист, но и като личност.

– Какво е за Вас България?

– Мисля, че всички думи ще са малко, за да се опише какво е България. Това е място, на което се чувствам себе си. Нейното богатство е не само природата, но и славното минало. Съществуващите български традиции са дълбоко вкоренени в сърцето на българина. Всичко, което е България, е плод на труд и непоколебимост на българския народ.

– Обичате ли спорта?

Спортът за мен е начин на живот. През годините съм тренирала различни видове: като тенис на корт, волейбол, бадминтон. От 15-годишна възраст се занимавам с тенис на маса. Още в началото на моето обучение в НВУ вземам участие в държавните военни първенства по тенис на маса и всяка година се класирам на призови места. Едни от големите постижения са "Спортист на Випуск – 2017 г. на НВУ "Васил Левски“ и класирането ми в топ 10 на най-добрите спортисти в Българската армия през 2015 г.

– Слушате ли музика?

– Да, в свободното си време обичам да слушам музика.

– Имате ли време да четете книги?

– Обичам да чета книги, но за съжаление нямам толкова време, колкото би ми се искало.

– Кога за последно бяхте на почивка?

През лятото на тази година.

– Как ще посрещнете коледните празници?

– Коледа е един от празниците, които все по-често свързваме със зачитането на традициите, които са вплетени в него. Ще посрещна коледните празници с моите най-любими хора в родния си град.

– Какво очаквате от новата година в професионален и личен план?

– Всяка година носи нови очаквания, надявам се 2023 г. да бъде една по- ползотворна и изпълнена с много положителни емоции.

– Пожелайте нещо на българите?

– По повод на наближаващите коледни празници и на прага на новата 2023 г. изразявам най-искрените си пожелания за много здраве, доброта, радост, усмивки и благоденствие, нови житейски и професионални успехи. Весели празници!