Камен Донев е съсипително семпло същество, единственото му постижение е, че учил в класа на великолепния неподражаем професор Крикор Азарян. Обаче, вижте. И моите деди са писали книги, но аз не съм писател. И аз съм зяпал Мона Лиза десетина пъти по 20 минути, но не съм Леонардо. И аз имам роял в хола и пиано във всекидневната, но не съм Шопен. Уви. 90 процента от човеците се имат праведни само защото са страхливи и нищо не предприемат. И така трябва да бъде. Не всеки мъдрец е Соломон Премъдри. Повечето, имащи се за честни, са такива понеже нищо не вършат. Родени са за служители, пролетариат, изпълнители. Дори и тези със свободни професии не могат да надскочат добре околовозените си мозъци. Журналисти, чиято самоцензура надскача в пъти, която и да е общоприемливост. ИТН… Вижте. В соца, където е било всичко стегнато в менгеме, е трябвало да се играе различност, за да уподобят демокрацията. Един вид, плурализъм, инакомислие. Пак е било в граници, но са допускали да се критикуват, например, услугите. Водопроводчици, работно време на търговски обекти, употреба на алкохол на работно място, неугледен външен вид, въобще, хигиената на нравите. Този Донев май яко е зарибен от идеята, понеже прави точно това. Нравствен минималист. На 2 магарета не може да раздели сеното, но го гласят за министър. Впрочем, идеален е за съвремието. Бутафорен, книжен, театрален гладиатор, който ще громи мафията от кабинета си или сбирайки на стадион скучаещи в събота следобед граждани и селяни. Така де, няма мач, що па да не зяпаме малко високата култура на министъра. Пуканки, това онова, па и после културното мероприятие, ще полеем с бири обилно. Как готиният, без ирония, Христо Петров, падна да венцехвали посредствеността, за мен ще си остане велика тайна. Бил Камен пълнел стадиони. Че той и Азис пълни стадиони. А Хитлер по няколко едновременно.

донев голям както винаги! иска ми се да имаше повече такива личности в България...