Изборите вече са на хоризонта. Утре депутатите ще се съберат на извънредно заседание на парламента, за да разгледат проекта на решение за определяне на мандата, връчен на
Мария Габриел, като "приключил неуспешно“, след като по-рано днес
тя депозира отказа си да бъде премиер.
До тази ситуация се стигна след близо две седмици на преговори, в които първите две политически сили ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не успяха да постигнат консенсус за продължаване на съвместното управление на страната.
Въпреки желанието на
Мария Габриел да оттегли кандидатурата си, последната дума е на парламента. Хипотетично партиите могат да решат да не уважат нейното искане, и то да бъде отхвърлено в зала.
Предвид предварителните заявки обаче, този изход е малко вероятен. ГЕРБ-СДС, ДПС, "Възраждане“, БСП и ИТН събират общо 173 депутати "за" приемането на нейното решение срещу само 63 от страна на ПП-ДБ, които евентуално биха били "против". Това означава, че се върви към връчването на втория мандат.
Към този момент заявките както на ГЕРБ-СДС и ДПС, така и на опозиционните партии е, че този парламент е изчерпан, а до правителство с втория мандат категорично няма как да се стигне. Въпреки това обаче съпредседателят на коалицията ПП-ДБ
Кирил Петков обяви по-рано днес, че всички партийни органи се събират, за да вземат решение как да се постъпи с втория мандат.
"Нито ще се крием зад преговорни екипи, нито ще се правим, че ни няма, а ще си поемем отговорността за втория мандат“, заяви Петков.
Ако и с втория мандат не се сформира кабинет обаче, това означава, че се отива към връчването на трети. Президентът Радев трябва да реши на кого из между ДПС, "Възраждане“, БСП и ИТН да го връчи.
Стъпвайки на предварителните заявки обаче, която и партия от гореспоменатите да го получи, тя най-вероятно ще го върне веднага. Припомняме също така, че последните няколко пъти президентът връчваше третия мандат на БСП.
При такава хипотеза страната отива със сигурност към нови предсрочни парламентарни избори. Кога ще бъдат проведени те обаче, зависи от държавния глава и таймингът, в който се проведат всички процедури. Държавният глава първо ще трябва да проведе консултации с политическите сили, а след това да посочи служебен министър-председател.
След промените в Конституцията президентът вече ще може да избира от ограничен списък от имена за служебни премиери. Това са председателят на парламента, гуверньора на БНБ или неговите заместници, председателят на Сметната палата или неговите заместници, омбудсманът или неговите заместници.
Служебният министър-председател предлага кабинет от служебни министри, а в срок от два месеца трябва да бъдат проведени и избори.
Големият въпрос е дали евентуален предсрочен вот за парламент ще съвпадне с евроизборите. ЕС препоръчва да няма избори 2 в 1. Причината за това е, че двата вота са различни един от друг. За да се стигне до тази хипотеза,
Румен Радев трябва да издаде указ за провеждането на избори около 9 април. До тогава трябва да били изпълнени всички останали процедури.
Предстои да видим какво ще се случи, а финалното решение ще бъде в политиците.