Какво е мизокинезия?

Наблюдаването на нервни движения у другите може да предизвика разсеяност, дискомфорт и дори силно напрежение. Това често срещано психологическо явление засяга приблизително един от всеки трима души, според данни от научни изследвания.

Феноменът мизокинезия - в превод "омраза към движенията“, дълго време остава сравнително неизследван от научната общност. Той обаче е разглеждан в контекста на свързано състояние – мизофония, разстройство, при което определени повтарящи се звуци предизвикват силна емоционална реакция. За разлика от мизофонията, мизокинезията се характеризира с реакции, провокирани от визуални дразнители, а не от слухови.

Мизокинезията се описва като интензивна негативна емоционална реакция към малки, повтарящи се движения, извършвани от друг човек. Пример за това са движения като безцелно почукване с пръсти или люлеене на крак. 

Според учените липсата на изследвания върху мизокинезията е изненадваща, предвид широкото ѝ разпространение. В опит да запълнят този научен вакуум, учените провеждат първото систематично изследване на това състояние. Резултатите от проучването показват, че значителен брой хора са засегнати от повишена чувствителност към повтарящи се движения, което подчертава необходимостта от по-задълбочено разбиране на явлението.

В рамките на серия от експерименти, включващи над 4000 участници, авторите анализират разпространението на мизокинезията сред университетски студенти и представители на общото население. Изследванията оценяват нейното въздействие върху ежедневието на засегнатите и разглеждат възможните причини за това състояние.

Приблизително една трета от участниците съобщават за различна степен на чувствителност към мизокинезия, свързана с наблюдението на повтарящо се, безсмислено поведение у други хора. Това подчертава, че явлението не се ограничава до клинични популации, а представлява широко разпространено социално предизвикателство, което засяга значителен брой хора.

Анализът разкрива, че макар мизокинезията понякога да съпътства звуковата чувствителност, характерна за мизофонията, двете състояния не винаги са свързани. Проявите на мизокинезията варират значително, като някои хора изпитват слаба чувствителност към дразнителите, а други са силно засегнати.

Според изследователите хората, които са силно чувствителни, могат да преживяват значителен емоционален дискомфорт, включително гняв, тревожност и неудовлетворение. Това се отразява неблагоприятно на качеството на живота им, като намалява удоволствието от социални взаимодействия, работа и учебна среда. При някои случаи засегнатите дори ограничават социалните си дейности, за да избегнат излагането на дразнители.

Основният въпрос, който учените поставят, е защо повтарящите се нервни движения предизвикват толкова силен дискомфорт. В рамките на изследването са проведени тестове, за да се оцени дали чувствителността към мизокинезия може да се обясни с повишена визуална чувствителност и неспособност за игнориране на разсейващи визуални стимули в периферното зрение. Въпреки това, първоначалните експерименти не откриват убедителни доказателства, че визуалното внимание играе решаваща роля за чувствителността към мизокинезия, пише Puls.bg.

Една от хипотезите на изследователите е свързана с огледалните неврони – специфични мозъчни клетки, които се активират както при извършване на дадено движение, така и при наблюдение на същото движение у друг човек. Тези неврони могат да играят ключова роля в мизокинезията, като провокират несъзнателно "отразяване“ на психическото състояние на другите. Например наблюдаването на суетенето на някого, което често е свързано с тревожност, може да предизвика сходни емоции у наблюдателя.