Как са строени сградите у нас и издържат ли на сеизмични трусове

Само около половината жилищни сгради в България биха издържали силно земетресение над 6-а степен по Рихтер, без да се срутят веднага, пише "Монитор". Според проф. д-р инж. Петър Павлов, ръководител на Националния център по сеизмично инженерство към Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), останалата половина от жилищните сгради биха издържали силен трус, без да паднат, макар и с големи повреди, включително и панелните и тези с конструкция ЕПК.

"Немалка част отговаря на изискванията, особено строеното след 1987 г. Може би има един период през 90-те години, когато е възможно да има пропуски поради бума на строителството тогава и леко занижения контрол и надзор", смята експертът. По думите му най-рискови са по-старите сгради, които са тип "безскелетни конструкции", като например тези с дебели глинени стени, без стоманобетонен скелет. Също така някои със скелет, но чиито преградни стени от тухли четворки нямат добра връзка с него. Вътрешните стени са с прекалено голяма площ, без вътрешни обрамчвания за връзка със скелета, т.е. бетонните колони са на големи разстояния.

"Такива повредени сгради видяхме наскоро в Албания. Там железобетонната част беше оцеляла, но стените вътре бяха паднали. Подобни сгради има и в България", добавя професорът от УАСГ. Според болшинството експерти особено рискови при силно земетресение са и къщите по селата, строени без проекти и с нискокачествени материали. Много често в тях липсват основните носещи елементи - антиземетръсни шайби, колони, дори пояси. Подобен тип конструкции няма как да устоят на очакваните за територията на нашата страна силни земетресения.

Част от сградите у нас са строени до средата на миналия век и не са били изчислявани срещу сеизмични въздействия, но те имат някои немалки предимства. Правени са с качествени материали, тухлените стени са с голяма дебелина и са от плътни тухли, които имат високи якостни качества. Старите кооперации са сигурни, ако в тях не са правени преустройства, особено в партерните етажи, без да са предвидени мерки за усилване. Не е тайна, че през последните 30 години партерните етажи на много постройки бяха преустроени в магазини. Бяха премахнати основни носещи елементи, което влияе отрицателно на сеизмичната им устойчивост. Първите норми за антисеизмично строителство са въведени у нас от средата на 50-те години на миналия век. След това са обновявани няколко пъти - през 1964 г. и 1967 г.

Последните норми преди промените са разработвани през 80-те години и са в сила от 1987 г. От 2012 г. са в сила националните ни приложения към Еврокод 8, който се отнася за проектиране на строителни конструкции за сеизмични въздействия. Важен елемент от осигуряването на антиземетръсната устойчивост на сградите са научните изследвания. От известно време се лансира идея за закупуване на нова техника в България, позволяваща да се имитират земетресения, и по този начин да се тестват строителни материали и конструкции. За целта се търсят и необходимите средства.

"Тя трябва да бъде реализирана съвместно между УАСГ и строителни компании. Страната има огромна нужда от подобен сеизмичен център", смята Дамян Кашлакев, преподавател от Калифорнийския политехнически университет. "Много от сградите в страната не отговарят на съвременните изисквания за антиземетръсно строителство. Центърът ще е необходим, защото в него ще има специална апаратура, имитираща земетресение и проследяваща поведението на строителните материали и конструкции при сеизмичен удар. В момента докторанти от български университети си провеждат експериментите по тази тема в Скопие. И българските вузове плащат за това", добави проф. Кашлакев.

Проверка показа, че от около 30 години страната разполага с подобна технология, доставена в края на 80-те години от САЩ, и тя допреди време е била използвана в Научноизследователския строителен институт (НИСИ). "Инсталацията MTS бе доставена от Масачузетския технологичен университет. С нея могат да се симулират динамични въздействия върху дадено съоръжение или сграда. Това е правено неведнъж", спомня си инж. Георги Кордов, който е работил тогава с нея.

"В средата на 90-те години извършихме динамично изпитване на две едропанелни сгради в столичния кв. "Овча купел 2". Получиха се много интересни резултати и разбрахме каква е реакцията при земетръс на този тип жилищни блокове. Експериментът беше кратък, за да няма риск сградата да влезе в резонанс и да се повреди", поясни инженерът. Проф. Светослав Симеонов от БАН обясни, че става дума за бутала, чрез които се имитира сеизмично въздействие върху конструкцията по зададени параметри.

"С технологията са изпитвани немалко конструкции, материали и детайли. Тествали сме част от трасето по метрото, за да се види как ще реагират влакчетата на подземната железница. Старата MTS система бе тежка. За времето беше много модерна. Сега сигурно има по-модерни", поясни професорът.