Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Как ни мамят с бързите кредити? | ||||||
| ||||||
Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев. Той визира проверки, извършени от агенцията от началото на лятото. Към настоящия момент са проверени около 30% от търговците на бързи кредити. Проверките са свързани с прочитане, анализиране и осмисляне на договори и счетоводна информация, за да може да се прецени какво е събрано като средства от потребителите и дали това, което е събрано от тях е наистина дължимо по договор, и ако е дължимо по договор, който са сключили, съответства на специалния закон. От КЗП са констатирали нелоялни търговски практики, като например такси за управление на кредита, начисляване на различни наказателни лихви и всякакъв вид плащания, свързани със задължения, които потребителят не би трябвало да има по закон. Председателят на КЗП посочи, че усвояването на средства за разглеждане на документация е нещо, което е забранено в специалния закон, защото това е дейност, присъща на финансова институция и за нея тя получава своята възнаградителна лихва. "Дори имаме такси, които приближават и размера на кредита за експресно разглеждане на документи“, отбеляза той, като уточни, че събирането на такси и комисионни за експресно разглеждане на документи и оценка на кредитоспособността на потребител е невъзможно, забранено и неморално, защото дружествата за бързи кредити така или иначе предлагат експресна услуга. Алипиев обясни, че когато се ползва небанковото кредитиране, обичайно това са сделки и търговски решения, за които потребителят взима решение в рамките на 15 – 20 минути или час, което е абсолютно недостатъчно за вземане на информирано решение. "Към настоящия момент формата, която служи за измерител за оскъпяване на кредита, е една и съща и за банковия кредит, и за небанковото финансиране. Това е една сложна форма на годишен процент на разходите, в която се объркват дори хора, които работят експертно с нея, камо ли да очакваме от потребител, дори да му дадем съвет за какво да внимава, той да може да асимилира и разбере, за да може да вземе информирано решение за 15 – 20 минути или час“, добави той. Председателят на КЗП допълни, че трябва да се направи ясно разграничение, че небанковото финансиране и банковото финансиране на потребители са две различни неща и са насочени към две различни групи хора. "Обичайно тези, които не могат да ползват по-евтиния банков ресурс, ползват по-скъпото небанково кредитиране. Но едното и другото са две различни неща и няма логика да следват едни и същи регулации в един и същи закон. Доколкото небанковото кредитиране е насочено към особено уязвима група потребители, които ползват този ресурс за удовлетворение на крайни нужди, за спешно възникване на необходимост, било то дори и за здраве, те трябва да имат ясен способ, по който ясно да разбират бързо стойността на това, което ще трябва да върнат“, обясни Алипиев, като посочи, че това е добре както за потребителите, така и за търговците, защото когато един потребител, заради незнание си, изпадне в неплатежоспособност, това рефлектира негативно върху търговеца. Алипиев отбеляза, че всеки, който ползва пари назаем, трябва да е наясно, че това струва пари. "Когато не си одобрен поради някакви причина от банката и не можеш да ползваш по-евтиния банков ресурс, ти ползваш по-лесно достъпния ресурс на небанковото кредитиране, ти си по-рисков потребител, по-лесно взимаш тези пари и е нормално ползването на тези пари да струва повече пари, отколкото в банка. Но потребителят трябва да знае колко може да върне като максимален размер – нещо, което към настоящия момент не е предвидено в така действащата правна уредба“, каза още той. Председателят на КЗП подчерта, че очаква директивите, които са разработени, да бъдат факт и да сме задължени в националното законодателство да ги имплементираме и що се отнася до бързите кредити да се дава по-лесен и разбираем начин информация на потребителите като крайна стойност, която да включва абсолютно всички плащания по кредита, били те дори и наказателни плащания, свързани с нередовни обслужвания на кредита, и пр. "Имаме произнасяне за нелоялни търговски практики, които са свързани с даване на невярна информация на потребителя за срок, в който може реално да усвои парите, защото едно търговско послание "кандидатствай за кредит при нас и до 15 минути ще получиш парите“ действа доста привличащо на потребител, който е в крайна нужда и има необходимостта от бързото усвояване на финансов ресурс, но реално това е абсолютно невъзможно, най-малко заради технологичното време, което е необходимо за обработка на документи, банкови преводи“, обясни Алипиев и уточни, че такива търговски послания стимулират потребителя да взима бързо търговско решение вследствие на предоставяне на невярна информация. Санкциите, които са свързани с прилагането на нелоялни търговски практики, са в размер до 50 хил. лева. "Това за един търговец има очаквания санкционен възпитателен ефект. Но за един търговец, който е с много големи обороти – стотици, милиони, милиарди, санкция от 50 хил. лева за нелоялна търговска практика е абсолютно несъизмерима с колективната щета, която той е нанесъл на потребителите от това свое нелоялно търговско поведение“, коментира председателят на КЗП. Той е категоричен, че санкциите следва да са съобразени и с оборота на търговеца. Алипиев коментира и казус, свързан с нелоялна търговска практика във връзка с протеинови барчета. "Освен продукта на този търговец, ние сме изследвали и останалите конкурентни продукти на пазара на търговците, които държат големия, основен дял на този пазар. Именно в тези протеинови барчета ние намерихме съществени разминавания между съдържанието и това, което е указано на етикета, поради това сме се произнесли, че това представлява нелоялна търговска практика“, обясни той. Все пак КЗП няма компетенции да се произнася дали даден продукт е опасен, но има компетенции да се произнесе дали той въвежда в заблуда потребителя. Председателят на КЗП е категоричен, че всяко разминаване между съдържанието на един продукт и това, което е оказано в етикета, представлява нелоялна търговска практика. "Ние сме възложител на лабораторно изследване в акредитирана лаборатория по актуален стандарт, дали сме протеиновите барчета за изследване. Съвсем нормално ние санкционирахме както търговеца, който ги разпространява онлайн, така и неговите партньори, които реално ги разпространяват в търговската мрежа на потребителите“, каза още той. Алипиев посочи, че когато има регламент, който урежда начина, по който се продават тези храни, и в него ясно е записано, че когато става въпрос за храна, която е насочена към силно таргетирана група потребители, каквито в случая са спортуващи, хора с режим на хранене или здравословни ограничения, с търговското послание, което се дава на тази храна, че съдържа N на брой грама протеин на бар или N на брой грама въглехидрати в едно барче, те заявяват т.нар. по регламент хранителна претенция. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Млад шофьор прегази легнал на пътя бургазлия
09:16 / 25.11.2024
Изрязаха 90 % от корема й
09:02 / 25.11.2024
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
16:05 / 24.11.2024
Започва ремонт на тези бургаски улици
14:10 / 25.11.2024
В Бургас е първата училищна паралелка, която изучава изкуствен интелект
09:30 / 24.11.2024
Важна новина за бургаските шофьори!
04:00 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
